Какви са откритите проблеми на проекта за ЗНФО

6.     Силно ограничени правомощия на професионалната организация.

Настоящата одит реформа доведе до силно ограничаване на правомощията и начина на функциониране на професионалната организация. Ние сме пълноправен член на Международната федерация на счетоводителите и като такава трябва да отговаряме на определени нейни изисквания. Също така сме член и на Европейската федерация на счетоводителите и като такъв се сравняваме със статуса на другите партньорски организации от ЕС. На практика регистрираните одитори стават напълно зависими от държавен орган, надзорната комисия, и имат само формална необходимост от членство в нашия институт, защото по закон няма да могат да упражняват професията ”регистриран одитор”.  Лицензирането се извършва от нас, но под надзора и одобрението на комисията, а отнемането на членството ни е иззето като дисциплинарна санкция и е изцяло в ръцете отново на комисията, т.е. нашият институт има само частично вид на съсловна професионална организация, защото са ѝ отнети основополагащи правомощия.

Търсенето на един по-балансиран модел на паралелност и партньорство между двете институции, при който добре да се допълни ограничения капацитет на надзорната комисия и страната като цяло, като се гарантира и определено ниво на независимостта на одитортите, считаме, че е по-адекватно за България решение. Осигуряването на независимостта на одиторите е важно условие както за бизнеса, така и за обществото като цяло, защото по този начин одиторите ще могат да имат своя собствена позиция както спрямо държавния интерес, така и спрямо бизнес интереса. Точно този баланс в независимостта дави смисъла на нашата професия и я прави гаранция и за интереса на обществото като цяло. 

В заключение мога да споделя личната си тревога, че обсъждането и аргументите по този нов закон се свеждаха много често до „случая КТБ” без експертни изследвания и сериозни публични дебати на всички заинтересовани страни и съобразяване с техните позиции. Така той се оформя като наказателен закон и възможност за налагане на един сериозно овластен държавен надзорен орган. Въпросът, който трябва да си зададем е дали така са отчетени реалните възможности, капацитет и приоритети на страната ни, и респективно – дали те се балансират спрямо реалната потребност, очаквания и ползване на финансовия одит от бизнеса, от държавата и обществото ни. Отново нека се върнем към целта на самата одит реформа в ЕС - да стимулира развитието на одиторската професия, възвръщане на доверието в нея и като крайна цел - до повишаването на качеството на одитите. Тя съвпада напълно и с дълбокото желание и стратегическа цел на професионалната ни организация, ИДЕС.

И накрая бих искала да подчертая нещо, което често се пренебрегва, но е важна подробност, за да се добие ясна представа за цялата картина - одитът е само една много малка част от решаването на общия проблем – подобряването на стопанската среда в България. Той е като скачен съд спрямо другите участници, той носи същите негативни белези, каквито имат и другите, и той няма да има по-добро бъдеще без адекватно и успешно развитие на финансовото и корпоративно управление, на финансовата отчетност, на вътрешния одит, на общата образованост на стопанското общество, на стопанския морал. Всички ние, които сме част от тази верига, трябва да обединим партньорски усилията си, търсейки общи и балансирани решения, защото това, което правим ние днес, е бъдещето на тези, които ще дойдат след нас. Ние носим тази отговорност към следващото поколение в нашите професии.

Валя Йорданова е зам. председател на Института  на дипломираните експерт-счетоводители, магистър по икономика, специалност "Счетоводство и контрол" в Университета за национално и световно стопанство.