Какви са откритите проблеми на проекта за ЗНФО

3.     Много широк пряк достъп на надзорната комисия на одиторите до вътрешна информация на одиторите, одитираните  предприятия и свързаните с тях лица

Да, за нас и особено за бизнеса това е сериозен проблем. Вярно е, че оправданието за включването на такъв достъп до информация е най-вече в един член на Регламента, но нашите възражения са срещу предложения модел на прилагане. Такова правомощие трябваше много внимателно предварително да се обмисли, съгласува и оцени, като се прецизира много ясно каква информация, по какви поводи (т.е. да се поясни, че то е само при задължителен одит на предприятия от обществен интерес), по какъв ред, с  разумни минимални срокове за предоставяне, при създадени условия за конфиденциалност и уточнени отговорности при нарушения от страна на надзорния орган, а когато се касаят самите одитирани предприятия и други трети лица – това искане да става през съда или друг релевантен орган. В противен случай е неоправдано като възможности за сериозна намеса във вътрешните дела на бизнеса и на одиторите, но и рисково от гледна точка на търговска, банкова и данъчна тайна.
Залагането на такъв достъп, без да се регламентират изрично горепосочените уточнения също е израз на свръх регулация. Така чрез надзора над одиторите се създават предпоставки за свръх овластяване, над обичайните функции и цели на този орган, спрямо заложените от ЕС и очакванията на потребителите на информацията.

4.     Тежести върху одиторската професия, които ще засегнат най-вече по-малките практики и няма да се получи децентализацията, която се афишира

Новото законодателство предвижда допълнителни изисквания и тежести върху одиторската професия. Нашите опасения, че най-негативно ще се засегнат по-малките одиторски практики и затова настоявахме за по-балансиран модел и разумни нива на мерките. А тежестите са по различни линии: завишени изисквания към начина на работа, документирането, докладването и организирането на одиторската дейност, и особено към тези практики, които ще одитират предприятия от обществен интерес; многократно завишени санкции (до 10 % от общия размер на приходите на одиторската практика), изцяло по преценка на надзорната комисия; между 7-10 пъти увеличение на минималната професионална застраховка, ако одитират поне едно предприятие от обществен интерес;  завишен лимит на договорна отговорност на одиторите,  неограничена отговорност към трети лица, и солидарна отговорност при съвместни задължителни одити, което може да отключи риска от завеждане на дела (основателни или не) срещу одитори; завишени изисквания при проверките на качеството на одита  и много общи формулировки на самите нарушения, което създава рискове от  дълги процедури по спорове с надзорната комисия в съда и непредвидими резултати. Така очакванията ни са по-скоро за отлив на по-малките одиторски практики от предприятията от обществен интерес и съответно пренасочване и концентрация в големите фирми. В този смисъл е много важно надзорната комисия да обмисли своята подкрепа и внимателната реализация на тези законови изисквания, за да се избегнат рискови изкривявания на одиторския пазар.  

5.     Ротацията и съвместните одити.

Тези два въпроса са най-обсъжданите, дори, за мое съжаление одит реформата е едва ли сведена до тях. А аз мисля, че предишните проблеми са не по-малко важни.

И по двата въпроса България е в групата на изключенията. И това само по себе си дава отговор дали сме на прав път. Особено ако го налагаме без изследвания и оценки, подплатени със сериозни аргументи. И двете решения ще доведат до затруднение на бизнеса и в България, и този отвън, който е свързан с България. Затова и българските работодателски организации, и част от чуждестранните бизнес камери се изказаха ясно и категорично против.

Не е обосновано обяснението, че това са мерки за да не се повтори „случаят КТБ”. И в други европейски страни, където има доста по-големи икономически субекти и развит капиталов пазар, и с повече или по-малко традиции в одита, също е имало подобни скандали, но никоя от тях не е избрала подобни мерки. Явно не вярват в ефикасността им, или са направили преценка за несигурността в резултатите от тях. За разлика от тях, ние работим само с предположения. Освен това, ние въвеждаме тези мерки, при положение, че преди тях има и други контроли, имащи и за цел да не допуснат нов скандал. Тогава защо ги въвеждаме вместо да направим по-ефикасни и работещи вече наложените контролни мерки – одитни комитети, вътрешен одит, браншови регулатор, надзорна комисия над одиторите. Не е по-скъпо и несигурно това решение?