Ярък като фойерверк

Колко ли е трудно да създадеш автомобил, който да се превърне в емблема за поколения наред? Колко ли е трудно да запазиш репутацията си, дори след като те купи компания с коренно различна философия и националност? Колко ли е трудно да запазиш една легенда жива толкова много години? Да попитаме MINI.

Откакто е собственост на BMW британската компания е обект на свирепа критика от закоравелите си фенове, които смятат, че колите й вече далеч не са миниатюрни, още по-малко евтини и лесни за поддръжка. Проблемът е, че хората, които мислят по този начин, изглежда въобще не си дават сметка, че ако не беше всичко това абсолютен факт, MINI нямаше да съществува.

В момента просто не е възможно да печелиш от миниатюрен автомобил, който кара хората единствено да се усмихват. За да си рентабилен, трябва да присъстваш на много пазари, колите ти трябва да са сигурни и здрави, да могат да те закарат безпроблемно до супермаркета, но да не ти причиняват гръбначно изкривяване на дълъг път. Трябва да имаш и много модели, с които да изградиш цялостен имидж. Трябва да предлагаш възможности на клиентите си.

Това си мислехме, преди да се качим в новият MINI Cooper S. И изведнъж всичко си дойде на мястото. Осмислихме защо моделът е пораснал на размери. За да е по-конвертируем, а и за да може MINI да пусне негова четириврата версия за пръв път в историята. Осмислихме и защо го няма вече традиционния 1.6-литров двигател - за да може на негово място да дойде по-икономичен и модерен 2.0-литров турбо агрегат. Дадохме си сметка и че вече не е нужно да тъпчеш чантите в багажника, а е достатъчно просто да ги поставиш там. Приятелите ни също се зарадваха на промяната в размерите, защото капачките на колената им вече не ги боляха, докато се возеха на задната седалка.