Електрическите летящи таксита - една успешна маркетингова стратегия

Електрическите летящи таксита бяха черешката на тортата на авиошоуто в Сингапур през февруари. AirAsia и подразделение на Embraer обявиха сделки за почти 200 футуристични превозни средства, които все още не са преминали отвъд етап прототип. Подобни превозни средства – с електрическо вертикално излитане и кацане (eVTOL) – отчитат бурен интерес, като в сектора са инвестирани 12,8 млрд. долара от 2010 г. насам, сочат данни на McKinsey & Co.

Обещанието на този процъфтяващ сектор е, че се продава нещо съвсем различно от хеликоптерите, пише редакторът на Bloomberg Дейвид Флинкин. За разлика от шумните си, поглъщащи гориво предшественици – любимия вид транспорт на злодеите във филмите за Джеймс Бонд, както и на Доналд Тръмп – електрическите летящи таксита тихичко ще бръмчат, превозвайки пътници между офиса и дома, „свързвайки общности“ и града с предградията благодарение на „един бърз, плавен полет без вредни емисии“.

Това е забележителен триумф на маркетинга над реалността. Макар че електрическите летящи таксита обещават истински напредък в авиационните технологии, направените инвестиции няма толкова да донесат това утопично бъдеще, колкото ще ребрандират антиутопичната стара хеликоптерна индустрия за едно ново поколение на супербогатите. Ако обещанието за изключително тих, достъпен транспорт без вредни емисии звучи твърде добре, за да е истина, причината е, че това е точно така.

Да вземем енергийната ефективност. Винаги е било вярно, че самолетите в крейсерски режим са изключително ефективни спрямо автомобилите и влаковете, които използват триене, за да се движат по земята. Проблемът е как да се издигнеш горе.

Изкачването и, в по-малка степен, слизането винаги са заемали огромен дял от потреблението на гориво на самолетите. Това важи особено силно за хеликоптерите, които могат да използват значителен дял от енергията си, просто за да се изкачат над дърветата. Това означава, че разликите между електрическите летящи таксита, използвани за пътуване от един град до друг и тези от едно предградие до друго, са огромни.

Проучване от 2019 г. на Nature Communications заключава, че електрическите летящи таксита може да се по-ефективни дори от електрическите автомобили за пътувания от 100 км, но отбелязва, че 85% от пътуванията с автомобили са по-къси от 35 км – ниво, на което обикновеният бензинов автомобил излъчва приблизително същите емисии като летящата кола.

Броят на пътниците също е обект на критично предположение. Проучване от 2021 г. на Proceedings of the National Academy of Sciences твърди, че превозните средства като подкрепяният от Лари Пейдж модел Kitty Hawk Heaviside вече са по-ефективни от електрическите автомобили. Критичен аспект на двата анализа обаче е идеята, че наземните модели трябва да бъде оценяни с 1,67 пътници, превозвани на едно пътуване в целия американски автомобилен парк, докато електрическите въздушни таксита трябва да бъдат измервани при идеални нива на капацитет.

Това не е разумно сравнение. Ако всеки път, когато летящ автомобил кацне, той не поема пълен брой нови пътници, ефективността на пътник на километър спада драстично. Подобни „празни“ полети, при които превозното средство отива до следващата си дестинация без никакви пасажери, формират около две пети от пътуванията при вече съществуващите частни самолети. Всъщност има цяла индустрия, чиято цел е да намира евтини билети за тях.

Подобна е ситуацията с шумовото замърсяване. Притежавайки няколко малки мотора вместо един голям, повечето електрически въздушни таксита обещават да бъдат по-малко шумни - „почти 1000 пъти по-тихи“ от хеликоптерите, посочват от Archer Aviation. Макар че децибелите са полезна обективна мярка за звуково налягане, те не отговарят много на субективния фактор на шумово дразнене, което се свързва с по-трудни за измерване характеристики като честота, продължителност, повторяемост и начина, по който звукът се отразява от повърхността на сградите в градска среда.

Шумът зависи много и на разстоянието, което означава, че електрическите въздушни таксита ще са по-тихи, когато са се издигнали на по-голяма височина. Но повече издигане отново води до повече гориво. Почти невъзможно е да бъдеш енергийно ефективен и шумоефективен в един и същ момент.

Може би това няма значение. Въпреки цялото вълнение около електрическите въздушни таксита едва ли те ще формират голям дял от общия трафик в бъдеще на фона на автобусите, влаковете, автомобилите и нискотарифните самолети, в които пътниците ще бъдат натъпкани на все по-малки седалки.

Проблемът е, че те разсейват вниманието от истинските проблеми, с които авиационната индустрия трябва да се пребори – най-вече въпросът как повечето от нас ще пътуват в средата на този век, без вредните ни емисии да унищожат атмосферата, в която летим. Около три четвърти от инвестициите в бъдещата авиационна технология от 2010 г. насам са отишли за градски летящи таксита и подобни технологии, сочат данни на McKinsey & Co., а най-неотложният въпрос за устойчивата авиация привлича само центове на долар в сравнение с това.

Една мрачно правдоподобна визия за бъдещето показва как милиардери, натрупали богатство от незаменяеми токени (NFT), пътуват от Сан Франциско през уикенда до езерото Тахо, безгрижно невежи за реалния въглероден отпечатък, който оставят. Градските жители, над които летят, ще бъдат блокирани в един безкраен трафик, който политическата система сякаш никога не успява да реши. Когато все пак се приберат у дома, постоянно ще бъдат тормозени от звука на преминаващите летящи таксита, с които никога не биха могли да си позволят да летят, благодарение на начина, по който фалшиви аргументи за децибелите са успели да разхлабят дългогодишните разпоредби за шума от самолетите.

Може би електрическите летящи таксита са бъдещето на мобилността. Ако това е така, не би трябвало да се гордеем с това. Това е признание, че транспортната политика – като нещо, създадено да придвижва човечеството от място на място, а не да служи на интересите на един незаинтересован елит – цялостно се е провалила.