Горанов с идея за подпомагане на хората, които не могат да застраховат имота си

Държавата обмисля идея за създаването на нов механизъм за подпомагане на хората, които не могат да се погрижат за имуществото си на застрахователен принцип. Това стана ясно по време на дискусия за ролята на държавата и бизнеса в защита на личното имущество при природни бедствия.

Разсъждавахме върху нов вид подпомагане, за тези лица, които не могат да защитят своите жилища. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов, цитиран от Агенция "Фокус".

По думите му възможно решение е въвеждането на нов вид социално подпомагане за лицата, които са собственици и по обективни причини не могат самостоятелно да решат проблема със запазването на собствеността си от природни катаклизми. Възможно решение е след настъпване на неблагоприятно събитие от такъв тип държавните органи да преценят доколко е настъпило увреждане или щета върху собствеността, обясни Горанов.

По думите му оттам нататък чрез индивидуална преценка за това доколко лицето не е могло да застрахова доброволно срещу съответния риск своето имущество, то може да бъде подпомогнато от държавата до размера на данъчната оценка.

"Те ще получават обезщетения не на база възстановителна стойност, а на база данъчна оценка, за да не създаваме грешни стимули в икономиката и да изместваме застрахователите като пазар. Тези, които могат да си позволят застраховане, но не са го направили, ще имат нагледния пример къде са сбъркали. Те няма да бъдат подпомагани от държавата", уточни Горанов.

Според министъра в концепцията ще бъдат включени някои ограничения, като например да са спазени всички изисквания на ЗУТ.

Горанов отбеляза, че собствеността не е задължение, а право и носи своите последствия за този, който държи да го има. Претенциите на колегите от застрахователния бранш, че застраховането трябва да е доброволно, се подкрепя от мен и от правителството, посочи още министърът.

"Не конкурираме социалното подпомагане със застраховането. Всеки е наясно, че ако не премине през застрахователен пазар, няма как да получи същото подпомагане", допълни Горанов.

„Все още нямаме директен отговор къде трябва да започне и да свърши подпомагането, но примери имаме както по отношение на енергийно подпомагане, така и различни други модели. Със сигурност трябва да има имуществен тест за жилища, а не всеки, който е пропуснал да се застрахова, да може да бъде обезщетяван", заяви Горанов.

Той поясни, че тепърва нововъведението ще бъде обсъждано в детайли. „Не е важно как ще се разпределят средствата. Важният въпрос е кой ще бъде подпомаган и по какви критерии ще се определя", каза още Горанов и допълни, че размерът на подпомагане ще се свързва със степента на увреждане на имота.

Средствата за подобно подпомагане могат да дойдат от въведения преди пет години данък върху застрахователните премии. От него средногодишно се събират около 25 млн. лева, съобщи Горанов.

Около 7% от жилищата у нас са застраховани, съобщи БНР, като цитира данни, предоставени от Данчо Данчев от асоциацията на застрахователите. От години процентът на застрахованите жилища у нас варира около осем на сто, като по-голямата част от тях са в големите градове. В много случаи причината за застраховката е, че жилището е ипотекирано и това е изискване на банката.

Смяна на модела - повече средства за превенция 

Само за последните четири години - от 2010 до 2014 г., държавата е отпуснала над 371 млн. лв. за преодоляване на щетите от бедствия, като 250 млн. лв. са за неотложни възстановителни работи. Трябва да се опитаме да обърнем модела и в един момент по-голяма част от средствата да се дават за превенция, заяви в рамките на дискусията вицепремиерът Томислав Дончев, цитиран от БТА.

По думите му в този случай ще има по-малко щети и ще намалее рискът от човешки жертви. Според вицепремиера въпросът, на който трябва да бъде намерен отговор, е какво да се прави с частните имоти.

Световната практика познава няколко модела, сред които форма на задължително застраховане или катастрофичен пул. И двата модела имат предимства и недостатъци, но и двата модела са по-добри от настоящия вариант, заяви Дончев. По думите му трябва да се избере един от тези варианти.

Ако бъде продължена практиката частни имоти да бъдат подпомагани от държавата, ще дойде време да искат подпомагане и когато жилището е пострадало от старост, смята вицепремиерът.

През последните години природата е нанесла огромни щети върху инфраструктура и имущество, каза още Дончев. Той посочи, че 450 млн. лв. са само исканията до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, а щетите вероятно са за два пъти повече.

Той отговори и на въпроса защо не се действа превантивно в определени моменти - средната стойност за спирането на едно свлачище, в зависимост от характера и размера му, започва от половин милион лева и може да достигне до 10-15 млн. лв., коментира Дончев.