Графика на деня: Какъв е делът на населението в ЕС, живеещо в собствени жилища?

България е на шесто място в Европейския съюз (ЕС) по дял от населението, живеещо в собствени жилища (84,3%). Водеща по този показател е Румъния (96,1%), следвана от Словакия (90,3%), Литва (89,9%), Хърватска (89,7%), Унгария (88,2%), посочва Инфограф.

Най-малък процент на хората живеещи в собствено жилище се наблюдава в Германия (52,5%), Австрия (57,2%), Дания (63,3%), Великобритания (64,8%), Франция (65%) и Холандия (67%).

Традиционно може да се направи разделение между старите и новите членки на ЕС. Като причини за това могат да се изтъкнат както културните различия, така и миграцията на хора. В държавите, където се заселват повече хора, има по-нисък дял на лицата, живеещи в собствено жилище, спрямо тези страни с отрицателна миграция (като България).

Въпреки застаряващото население на Стария континент основната тенденция, която се наблюдава през периода 2010-2014 г., е процентът на живеещи в собствени жилища да намалява. За тези 4 години делът на европейците, които не притежават жилището си, е спаднал с 0,6 процентни пункта.

Изключение от общата тенденция правят девет страни: Чехия, Словакия, Белгия, Италия, Малта, Хърватия, Полша, Франция и Люксембург. Най-значително е увеличението на лицата, живеещи в собствени жилища, в Люксембург (4,4 процентни пункта), Франция (3,0 пр.п.) и Полша (2,2 пр.п.).

България се нарежда на осмо място по спад на показателя за периода 2010-2014 г. с намаление от 2,6 процентни пункта. Най-голямо понижение отбелязват Великобритания – 5,2 пр. п., Ирландия – 4,7 пр. п., Естония – 4,0 пр. п. и Литва с 3,7 пр. п.

По-малкият дял на населението, живеещо в собствени жилища в България, може да се обясни основно с миграцията към по-големите градове и столицата, което е свързано и с увеличението на процента от населението живеещо в ипотекирани жилища. Повишаващият се стандарт на живот в столицата и напливът на хора към нея водят до необходимост от изграждане на нови жилищни кооперации, а покупките на жилища в тях обикновено стават чрез ипотечни заеми.

В периода 2010 – 2014 г. процентът на българите, които живеят в ипотекирани жилища, се увеличава с 1,13 пр.п. Очаква се тенденцията към увеличение на дела на лицата, които живят под наем и в ипотекирани жилища, да се запази и през следващите години.

Още графики можете да разгледате тук