През миналата година броят на новосъздадените проптех решенията в България е продължил да расте на фона на пандемията от COVID-19 в контраст с общата тенденция в региона на Югоизточна Европа. Това съобщи Силвия Павлова, основател на PropTech България, по време на международната конференция PropTech Bulgaria 2021 | The SEE Conference, в която участие взеха експерти в проптех сектора от страната ни и Югоизточна Европа.
Характерно за новопоявилите се проптех компании през миналата година е, че включват в проптех решението си и здравен аспект с цел създаване на сгради с по-здравословна среда например в контекста на COVID-19, уточни Павлова.
В третото издание на годишния доклад на PropTech Bulgaria за състоянието на проптех сектора у нас, публикуван през юни тази година, са обхванати 130 проптех компании, но към ноември броят им вече е 170. По този показател България е лидер в Югоизточна Европа, следвана от Словакия със 117 проптех решения. Общо в региона съществуващите проптех решения са над 500.
У нас почти половината (43%) от проптех компаниите са съсредоточени в сегмента на умните домове, сгради и градове, като 11 от тях са фокусирани върху умните домове, 8 са създали решение, свързано с умните градове, а четири – с умните сгради. Броят на българските проптех решения в този сегмент от проптех сектора продължава да расте и това според Павлова до известна степен се дължи и на европейската „Зелена сделка“ и произтичащите от нея усилия за създаване на умни домове, сгради и градове.
Заради търсенето на решения за умни сгради в България много компании за умни домове развиват портфолиото си, за да отговорят на търсенето. Пример за това е компанията MClimate, която е започнала като решение в областта на умните домове, но от две години оперира успешно и в сферата на умните сгради, каза Павлова.
Финансиране предимно със собствени средства
84% от българските проптех решения разчитат на собствени средства за финансирането си, а само 16 на сто са успели да привлекат външно финансиране. Половината от компаниите, които имат външно финансиране, разчитат на местни източници, 22% са успели да привлекат финансиране от чужбина, а 28% получават средства както от български, така и от чуждестранни източници, сочат данните на PropTech Bulgaria.
„Важна тенденция е, че финансирането става не толкова с привличането на рисков капитал като външен източник на средства, колкото чрез форма на сътрудничество с големи агенции за недвижими имоти, които инвестират в тях, използват решението им и участват като партньори в създаването на по-добри версии на софтуер например“, отбеляза Павлова.
Преди пандемията използването на предимно собствени средства за финансиране беше смятано за недостатък на българските проптех решения, но COVID-19 е превърнало това в предимство.
Данните на PropTech Bulgaria сочат, че почти 85% от българските проптех компании имат кешов буфер за период от три до 12 месеца, а малко над половината разполагат с парични резерви за повече от шест месеца. Над 50% от българските проптех решения имат кешов буфер, който би бил достатъчен за шест до 12 месеца.
„Тъй като българските проптех компании разчитат на собствени ресурси за финансиране и в по-малка степен на външни инвеститори, те се оказват по-подготвени да се справят с криза като сегашната“, коментира Павлова.
Над 70% от проптех компаниите у нас не са прибегнали до съкращаване на служители през миналата година, сочат още данните на PropTech Bulgaria. За сравнение над 60% от технологичните стартъпи на глобално ниво са били принудени да уволняват служители и да намаляват заплати, съобщи Павлова, цитирайки данни от доклада Startup Genome за 2020 г.
Коронаирусната пандемия обаче дава своето негативно отражение върху финансовото представяне на българските проптех комании, като 61,5% отчитат спад на приходите. Останалите близо 40 на сто съобщават, че няма промяна в търсенето или че то е нараснало. „Това означава, че проптех решението им е устойчиво на кризи“, посочи Павлова.
От 130-те компании, включени в доклада на PropTech Bulgaria за тази година, 109 са с установена централа в България, а осем са регистрирани във Великобритания. Останалите са регистрирани в други европейски страни. Компаниите с централа в чужбина също са с изцяло български екипи, които работят в страната ни, но заради привлечено външно финансиране, са установени в друга страна, обясни Павлова.


Внимание! Чакат ни мощни магнитни бури в следващите дни
Желязков посети Монетния двор, за да види лично как се секат българските евромонети (СНИМКИ)
"Toха" взе приз за цялостно представяне на кулинарния фес за Никулден във Варна (СНИМКИ)
Спипаха двама гастрольори, тарашили жилища и автомобили във Варна
Трима мъже от Попово са загиналите при зверската катастрофа край Търговище
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
Биткойн опциите показват, че трейдърите се подготвят за крипто зима
Факторингът е трамплин за малкия бизнес при въвеждането на еврото
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Желязков: Българските евромонети ще са законно платежно средство от 1 януари
„Арда“ надви „Локомотив“ на „Лаута”
Астън Вила прекъсна серията на Арсенал с гол в края
Покровск: Градът, който промени войната в Украйна
Кадиров: Зеленски отдавна не е легитимен президент на Украйна