Азиатските инвеститори в имоти на западните пазари променят тактиката

След години на харчене на огромни суми за скъпи апартаменти и имения на Запад, азиатските богаташи вече купуват малки офис сгради, магазини и бутикови хотели в Европа и Северна Америка в търсене на стабилна възвръщаемост и диверсификация от жилищния пазар, който смятат за все по-рискован и нестабилен, пише Wall Street Journal.

През първите шест месеца на тази година частните инвеститори от Азия са налели 1,9 млрд. долара в бизнес имоти в САЩ, според данни на Real Capital Analytics. За сравнение, през 2012 г. тези средства възлизат на 551,4 млн. долара.

Най-привлекателните активи продължават да будят интерес. Пример е придобиването на миноритарен дял в General Motors Building в Ню Йорк от бизнесдамата Джан Син през юни. Експерти твърдят, че са свидетели на засилен интерес от страна на не чак толкова богати азиатци към сделки на стойност под 30 млн. долара, които обикновено са запазена територия за местни частни инвеститори.

От Real Capital отбелязват, че данните им вероятно подценяват тенденцията, тъй като не включват сделки на стойност под 2,5 млн. долара. Освен това не се отчитат и инвестиции, направени от чуждестранни купувачи чрез местен партньор или трети лица, като например нелиствани тръстове за инвестиции в имоти.

Компанията признава също, че методологията ѝ не улавя всички парични потоци към САЩ чрез популярната програма EB-5, която дава петгодишни визи на чужденци, инвестирали най-малко 500 хил. долара в бизнес, най-често проекти в сектора на имотите, които създават работни места.

"Най-голямата промяна е появата на нови частни инвеститори", отбелязва Аластер Медоуз от Jones Lang LaSalle в Сингапур. "Има огромен интерес към сделки на стойност между 30 и 80 млн. долара. Тази категория е над възможностите на местните частни инвеститори, но под тази на институционалните инвеститори", допълва той.

Много богати азиатци, натрупали състоянието си от недвижими имоти в родните си страни, разполагат с пари в брой и търсят начин да диверсифицират активите си. Те са привлечени от дългосрочните и стабилни наеми на по-зрелите западни пазари, които често предлагат по-добра възвръщаемост от суперпопулярните и нажежени пазари в Хонконг и Сингапур - основните дестинации на азиатските инвестиции в чужбина.

Средният договор за наем на офис в Азия е едва три години, докато в Лондон или Ню Йорк той е между 15 и 20 години. Освен това доходността от наеми на първокласните офис сгради в тези градове е между 5 и 6% в сравнение с 3-4% в Хонконг и Сингапур.

Лондон е особено популярна дестинация за азиатските пари, като градът привлича и един нов тип инвеститори: по-малки, но с огромно желание да купуват.

Брокерите, работещи по по-малки сделки на второстепенни пазари, също отчитат наплив от азиатски пари. Те обаче твърдят, че азиатците, които купуват на Запад за първи път, често се сблъскват с културни пречки по време на процеса на сключване на сделките. Понякога китайците се опитват да преговарят по цената точно преди подписването на окончателния договор, което не се прави на Запад. Освен това китайците често не искат да наемат агент, който да представлява интересите им като купувачи.