Променените отношения между корпорации и имоти са добра новина за инвеститорите

Продажбите на активи от европейските корпорации са достигнали рекорд през 2018 г., а инвеститорите имат все по-голям набор от нови и в някои случаи уникални перспективи, които да обмислят в региона, пише консултантската компания JLL.

Миналата година корпорациите в Европа са набрали 19,7 млрд. долара от продажби на имоти в редица сектори. През последните години компании като KPMG в Лондон и швейцарският бизнес на Edmond De Rothschild продадоха собствени имоти и подписаха договори за отдаване на други под наем.  В случая на KPMG хонконгската компания Kingboard се съгласи да отдаде под наем 14-етажната офис сграда Canary Wharf на счетоводната компания за 25 години.

„Продажбата и обратното наемане на имоти остава ключов начин за деблокиране на капитал от корпорациите. Целите на компаниите за максимизиране на капитала и необходимостта от запазване на оперативната гъвкавост често са в противоречие“, обяснява Ник Комптън, ръководител на отдел „Корпоративни капиталови пазари“ в JLL.

За корпорациите съществуват различни структури за продажба и обратно наемане на имоти и редица фактори променят връзката на корпорациите с притежавания от тях имот, като дългоочакваните промени на счетоводния стандарт за лизинга, влезли в сила през януари, са сред основните фактори за това.

Комптън казва, че инвеститорите, специализирани в продажба и обратно наемане на имоти, все по-често проявяват апетит за сътрудничество и партньорство с корпорациите чрез процеса на продажбите.

В най-честия случай собственик на имот предлага на наемателя високо ниво на гъвкавост за опериране при условие, че отдаването под наем гарантира приходи.

Важността на актива за бизнес дейността на корпорацията се превръща във все по-значителен фактор за инвеститорите, особено когато качеството на кредита е по-спекулативно.

Но инвеститорите също така си партнират с корпорации за закупуване на празни имоти или такива с изтичащ срок на договора за наем.

Корпорациите обаче са много чувствителни към това с кого си партнират и обикновено извършват задълбочено проучване, като цената рядко е основният фактор при вземането на решение, казва Комптън.

Собствеността на корпорацията също може да играе роля при решението за продажба, като съществуват различия в поведението на компаниите от Fortune 500 и фондовете за частни капиталови инвестиции. Следователно възможностите за инвеститорите също може да варират.

„Фондовете за частни капиталови инвестиции може да са по-опортюнистични и по-фокусирани върху пазара. Така че публикуването на стойността на имота в този случай може да е по-тактическо решение“, казва Комптън.

Според него вероятно ще се появят по-специализирани инвеститори, ако корпорациите продължават да се стремят към продажба на активи, които притежават.

„Имотна компания, която притежава уменията и вниманието към детайлите и покаже, че разбира значението на активите за бизнеса си, може да се възползва от ситуацията“, отбелязва Комптън.

„Да вземем за пример промишления сектор, където обичайно може да се набере капитал от продажбата на излишни имоти на специализиран собственик, който разбира бизнес нуждите и мисията на актива“, допълва той.

Според него може да се появят още възможности, но успех вероятно ще постигнат инвеститори, които имат колаборативен подход към корпорациите.