Стилът Баухаус става на 100 години, а Тел Авив е символът на авангардната школа

В Тел Авив жители и туристи се разхождат по малките улички с устремен нагоре поглед в търсене на белите фасади и кръгли балкони – характерни елементи за стила Баухаус. Тази школа за дизайн, приложни изкуства и архитектура, основана през 1919 г. във Ваймар от Валтер Гропиус, празнува тази година своята стогодишнина, пишат Франс прес и френският вестник Le Figaro.

Школата Баухаус е била навремето символ на модернизма, като съчетава изкуство и занаятчийство, превръщайки се в предвестник на съвременния дизайн. Сред преподавателите в школата са били Василий Кандински, Паул Клее и Адолф Мейер.

В началото на XX век Тел Авив се превръща в терен за сложното изкуство на архитектите. Там те могат да приложат на практика основните елементи на движението Баухаус и да поставят на преден план функционалността пред формата, скъсвайки по този начин с миналото. В израелския град се намират най-много сгради в този стил в света – 4000 здания носят почерка на Баухаус. Тази съвкупност от сгради е наречена „Белият град“ и е включена в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство.

Стилът Баухаус, който буквално означава „къща за строителство“, се изразява в създаването на предмети и сгради с достъпен дизайн. Много от строителите в града, създаден през 1909 г., са били еврейски архитекти, които са учили или работили в Европа и са избягали от нацизма. През 30-те години на миналия век, когато Тел Авив преживява бурно развитие, за да приеме еврейските мигранти, пристигнали от Европа, градът представлява огромна строителна площадка под открито небе. По това време изникват 4000 сгради с геометрични форми и гладки бели фасади. Белият град „е забележителен пример за идеите в градското планиране през първата половина на XX век“, отбелязва ЮНЕСКО.

Туристи от Германия, Австрия, Швейцария и Швеция откриват по време на посещенията, организирани от Центъра Баухаус, как на 4 хил. км от Ваймар архитекти са отдали приоритет на функционалността пред естетиката и са използвали нови материали като стомана или бетон в изчистени и съвременни форми. Швейцарският психолог Миша Грос, който е запален по архитектурата, създал Центъра Баухаус преди 20 години заедно със съпругата си, за да популяризира градското наследство на града. „По онова време никой не се интересуваше от това“, спомня си той с усмивка.

Ключовото място по време на посещението е площад Дизенгоф с многоцветния му фонтан и кафенета, заобиколени от величествени сгради в стил Баухаус. Миша Грос разказва, че интересът към урбанизма в града значително е нараснал. Посещенията на Центъра Баухаус са се утроили през последните няколко години.

За разлика от историческите и религиозни обекти в Йерусалим, които всяка година привличат милиони посетители, това „архитектурно съкровище“, както го нарича Грос, е посещавано предимно от нишови туристи, тъй като Тел Авив продължава да се свързва повече с плажовете и бурните му нощи.

Докато някои наскоро ремонтирани сгради си заслужават напълно да бъдат посетени, други тънат в разруха. „Поддържането и възстановяването на тези сгради е сложно“, казва Грос. За ремонтирането на една жилищна сграда в стила Баухаус са необходими между осем и десет години. А тъй като повечето сгради са частна собственост, реставрирането им зависи от добрата воля на собствениците, които не получават никаква помощ от кметството.

През 2015 г., за да опази наследството си, общината на Белия град създава White City Center (WCC) в сътрудничество с германското правителство. Този център, който трябва да се превърне в място за обмен и усвояване на занаятчийски умения, разполага с научна лаборатория и организира дейности по осведомяване на широката публика по въпросите на градската среда.

Шарон Голан Ярон, архитект и отговорник за изложбите в WCC, подчертава, че други течения също са оформили лицето на Тел Авив като „петте принципа в модерната архитектура на Кобрюзие“ (колоните, покривите-тераси, почти пълното остъкляване, по-малко на брой носещи стени и свободна фасада). Според нея от стените на града лъха „утопия“. Повечето строители на Тел Авив са се придържали към социалистическия идеал на ционисткото движение. За тях градът е представляват надеждата за ново общество и „физически израз на ционизма“, обяснява Ярон.