Централни банки в Европа зоват за действия заради растящите цени на жилищата

Централни банкери в Европа изразиха притеснението си от нежеланието на политиците да въведат по-строги регулации на ипотечния пазар в региона, за да предпазят банки и домакинства от рисковете, свързани с растящите цени на жилищата, съобщава Financial Times.

Стимулирани от ниските лихвени проценти, цените на жилищните имоти в Европа растат със средно над 4% на  година – доста над равнището на растеж както на заплатите, така и на брутния вътрешен продукт. В много градове цените на жилищата растат с двуцифрен темп. Това породи опасения от нарастващи рискове за финансовата система, особено на фона на забавянето на икономиката.

„Искахме хората да разберат, че се връщаме към върховите равнища отпреди кризата на жилищните пазари в много страни, в близо половината от страните в Европа“, казва пред Financial Times ръководителят на секретариата на ЕБСР Франческо Мазаферо.

ЕБСР препоръча Холандия, Швеция, Белгия, Финландия, Дания и Люксембург да въведат повече предпазни мерки като таван на дълга на заемателите, изчислен спрямо доходите им, или принуждаване на кредиторите да имат повече капитал. Бордът предупреди също Германия, Франция, Норвегия, Чехия и Финландия за рискове на жилищния пазар.

„Това е политически въпрос. Много насочени към заемателите инициативи засягат по-млади хора и млади семейства, които нямат достатъчно пари за първоначална вноска. Затова те са непопулярни в някои страни“, казва Мазаферо.

Гуверньорът на Холандската централна банка Клаас Кнот заяви по време на събитието на ЕБСР миналия петък, че политиците в страната не са склонни да предприемат действия по „много голямата уязвимост“ на жилищния й пазар.

Той отбеляза, че Холандия има най-високото ниво на дълг на домакинствата в еврозоната, което е над три пъти по-голямо от приходите.

„Политическият цикъл просто не е синхронизиран с икономическия цикъл и политиците никога няма да разрешат проблем, който нямат, така че те ще насочат вниманието си към проблема, когато го видят… и когато вече е твърде късно“, допълни Кнот.

По думите му, за да компенсират това, холандските банки трябва да имат повече капитал спрямо ипотечните кредити.
Кнот заяви, че политиците се противопоставят на призивите за понижаване на тавана върху ипотечните кредити в Холандия, който ограничава хората да заемат не повече от цялата стойност на имота им, „защото това ще спре достъпа на младите двойки до жилищния пазар“. Той каза също, че способността на Холандия да компенсира лихвите по ипотечните кредити спрямо данъците, което стимулира „прегряването“ на цените на жилищата, започва бавно да отслабва.

Маря Никянен, заместник-гуверньор на Финландската централна банка, заяви, че регулаторите рискуват да изостанат.

„Има обичайно забавяне в процеса. Данните, които използваме за анализите си, винаги са исторически данни… и вземането на решение отнема време, след което са нужни 12 месеца за прилагането му, така че има риск да закъснеем“, посочи тя.

След финансовата криза много централни банки се сдобиха с властта да принуждават кредиторите да трупат допълнителен капитал в добри времена, така че да могат да поемат повече загуби по време на криза. Но много от тях се въздържат да използват това правомощие, известно като контрацикличен буфер.

Ратна Сахай, заместник-директор на МВФ, заяви, че 73 страни имат това правомощие, но само 11 са го използвали, а четири са заявили, че планират да го направят догодина.

Според Мазаферо рисковете за жилищния пазар са най-остри в градовете, където цените растат по-бързо, отколкото в други области. „Навсякъде има много силен процес на реурбанизация, при който хората се връщат към големите градове и офиси се превръщат в апартаменти. Тази тенденция се ускорява на много места“, отбеляза той.

Някои страни като Дания и Норвегия реагираха, като въведоха допълнителни ограничения върху ипотечното кредитиране, които важат в градове като Копенхаген и Осло.