Защо компания от Силициевата долина не успя да направи революция в строителството

Стартиращата компания Katerra, подкрепена с рисков капитал, си поставяше за цел да революционизира строителния бизнес, като овладее всеки елемент от занаята наведнъж. Вместо това заявление за защита от фалит, подадено през юни, разкри колко е трудно за Силициевата долина да предизвика промяна в сложната индустрия, пише Wall Street Journal.

Сривът на компанията заличи инвестиции от близо 3 млрд. долара, които я превърнаха в един от най-добре финансираните стартъпи в САЩ, обявили фалит. Katerra смяташе, че може да спести време и пари с овладяването на всяка стъпка от строителния процес – от производството на прозорци до произвеждани в завод стени и собствени електрически крушки.

Тя продаде идеята на солидни инвеститори, включително SoftBank Group, Soros Fund Management и Canada Pension Plan Investment Board. Във връхната си точка компанията беше оценявана на близо 6 млрд. долара.

Но Katerra не успя да се справи много добре с всички аспекти на строителството, които се надяваше да овладее, казва бивш служител.

„Те имаха златната кокошка, всички пари от SoftBank, но в крайна сметка всичко се провали“, отбелязва Крис Севърсън, бивш оценител на строителните разходи в Katerra.

Провалът на компанията е поредният знак, че стратегията за хипер растеж, използвана от социалните мрежи и софтуерните компании е изправена пред предизвикателства в сложни индустрии с по-бавно развитие като недвижимите имоти.

Компанията е в процес на преструктуриране чрез глава 11 от процеса по фалит, която включва продажба на някои активи и запазване на международните ѝ операции, съобщи говорител на Katerra.

Базираната в Менло Парк, щата Калифорния, компания е основана през 2015 г. от група предприемачи, включително главния изпълнителен директор Майкъл Маркс, бивш главен изпълнителен директор на производителя на електроника Flextronics International.

Стратегията на Katerra беше да включи електрониката в производствения процес от край до край в строителния бизнес. Компанията купуваше материали и оборудване като мивки и кранчета в големи количества, избягвайки посредници, и ги продаваше директно на подизпълнители. След като установи, че подизпълнителите не са склонни да използват продуктите ѝ, Katerra пое и тази роля.

Имотите трябваше да се строят от части, произведени на поточна линия в собствените ѝ заводи и доставяни на строителните площадки, управлявани от собствения ѝ строителен бизнес. След това Katerra трябваше да ги превръща в апартаменти, хотели или офиси, проектирани от нейни архитекти с помощта на вътрешния ѝ софтуер.

Това трябваше да опрости процеса и да позволи изграждането на жилищни блокове само за 30 дни, елиминирайки много месеци, които са необходими при традиционното строителство.

Katerra постигна успех в част от процеса, но малко предприемачи проявиха интерес към всичко, което предлагаше компанията.

Но след като бизнес моделът на Katerra стана по-сложен, тя намери нов поддръжник в лицето на SoftBank. С помощта на новата инвестиция от 2 млрд. долара на японския конгломерат компанията купи подизпълнители в САЩ и производител на части от сгради в Индия. Тя беше подкрепена с още 440 млн. долара под формата на дългово финансиране от Greensill Capital, подкрепен от SoftBank кредитор, който изпадна в несъстоятелност през март. В стремежа си за експанзия в чужбина Katerra подписа договор за строителството на хиляди домове в Саудитска Арабия.

В желанието си за повишаване на приходите компанията се съгласи да строи имоти преди да има представа как да достигне до масово производство на сградни части и да ги достави до проектите си достатъчно бързо и евтино, за да може моделът да проработи, казват бивши служители, клиенти и инвеститори. Архитектите проектирали сгради с части от заводите на Katerra, но в крайна сметка разбирали, че те няма да са готови. Загубите по проектите започнали да се трупат.

Компанията често подписвала договори с цени, основани на оптимистични прогнози, след което се обръщала към собствения си екип от оценители, за да прецени колко ще струва наистина. Често имало разлика от милиони долара, казва Севърсън.

Когато архитектите и инженерите изразявали притеснението си, ръководителите на Katerra показвали iPhone и заявявали на скептичните служители, че щом моделът може да проработи при телефоните, ще може и за апартаменти, казва бивш служител.

Вместо да произвежда масово един вид сгради Katerra строяла офиси, хотели, еднофамилни жилища и жилищни сгради с различна височина. Това затруднявало значително масовото производство на сглобяемите елементи в заводи и намаляването на разходите, защото стенен панел за триетажна жилищна сграда не ставал за десететажна сграда, казват бивши служители.

Подизпълнителите, които компанията придобила, също често не желаели да купуват части от Katerra, предпочитайки старите си партньори и доставчици, допълват същите източници.

Към началото на 2020 г. компанията беше застрашена да остане без пари. Решението на Маркс беше тя да стане още по-голяма. За да осъществи желанието си, той смятал, че Katerra трябвало да се превърне в строителна компания, която да притежава собствени дялове в имотните проекти, които строи, и да получава част от печалбата от тях. Според него там били истинските пари, припомнят си бивши служители.

Но бордът на компанията го отстрани в началото на миналата година. Наследникът му, бившият ръководител в петролната индустрия Паал Кибсгаард, намалил разходите, отчасти като свил подразделенията за научно-развойна и производствена дейност на компанията. Съкращенията обаче били твърде закъснели и Katerra поиска защита от фалит на 6 юни.

Бивши служители казват, че продължават да вярват в идеята за вертикално интегрирана, автоматизирана строителна компания. Много бивши ръководители твърдят, че прекомерните разходи в начални проекти помрачили напредъка през последно време в други части от бизнеса и Katerra можела да се превърне в печеливша компанията, ако беше останала съсредоточена върху растежа.

Мнозина в индустрията смятат, че по-фокусираният подход е по-добър.

„Проблемът не са парите. Те опитваха да стигнат от край до край във всичко и точно тук се провалиха“, казва Гери Маккафи, чиято компания Entekra произвежда дървени рамки за къщи.