Защо купуването на втори и дори на трети дом става все по-популярно в света?

Те далеч не са единствени. Около 25%, или 874 нови обяви за продажби в Манхатън през второто тримесечие на 2021 г., са за партерни апартаменти. Това равнище остана относително постоянно преди и по време на пандемията, сочат данни на компанията за имотни анализи UrbanDigs.

Апартаментът с една спалня и една баня на 52-а улица сега служи на семейството за техен основен дом, като Тасело пътува до окръг Рокленд близо до дома им в Наяк през седмицата, за да управлява акупунктурната си практика. Семейството обикновено прекарва уикендите в Наяк, а по-дългите почивки и ваканции в Кетскилс, макар че променя навиците си според настроението. Жилища

Те не казват колко харчат за трите места – два наема и една вноска по ипотечен кредит, но отбелязват, че всеки от трите разхода е под 5 хил. долара. „Апартаментът в града е най-малкият и най-скъпият, а къщата в провинцията е най-голямата и най-евтината“, казва Мейнеро.

Семейството харчи за по три от всичко – от сешоари до лекарства за кучето им, така че носи само раница с някои дрехи, когато пътува между домовете си. Двойката признава, че притежаването на три жилища звучи като истинска лудост, а балансирането на логистиката може да е трудно, но те се радват, че имат варианти.

Стрес

Финансовият анализатор Шон Мълрой останал в дома на плажа на родителите си на брега на езерото Мичиган в Лонг Бийч, щата Индиана, по време на пандемията, а сега дели времето си между ваканционния дом и Чикаго, където живее приятелят му и където се намира офисът му.

„Мога да седя на плажа и да се наслаждавам на уикендите си там, но имам своя живот в града, от който не искам да се откажа“, споделя Мълрой. Обикновено той ходи в офиса два-три дни седмично.

Преди време Мълрой имал едностаен апартамент в West Loop в Чикаго, който бил около 90 кв. м. В крайна сметка го продал през май, след като осъзнал колко е малък. Той купил апартамент от 185 кв. м в близкия квартал Ukrainian Village, но изчаква преди да се нанесе. Междувременно остава в дома на приятеля си, но признава неудобствата на двойния живот.

“Багажникът на колата ми не достига. Малко е смущаващо. Всеки път, когато напускам едната къща, нося огромна раница“, споделя Мълрой.

Той плаща повече за транспорт спрямо предишния си начин на живот. Паркирането в града е около 30 долара дневно наред с разходите за бензин. Освен това му се налага да напряга ума си, защото трябва да планира къде кога ще бъде и какво трябва да сложи в раницата си.

Може би най-големият натиск е върху приятелствата му.

„Най-голямата нежелана последица от всичко това е, че приятелите ми в града се чувстват по-дистанцирани, отколкото преди. Чувствам се така, сякаш тормозя хората да идват да ме посещават в Индиана“, споделя Мълрой.

Това е разбираем източник на стрес, но за някои животът в града и в провинцията е печеливша комбинация. „Когато съм в града, ми липсва провинцията, а когато съм в провинцията, ми липсва градът. Много съм щастлива, че имам и двете“, казва Сибели.