Американските технологични гиганти трябва да се демократизират

Разобличителят, чиито обвинения срещу Facebook хвърлиха компанията в една от най-дълбоките ѝ кризи досега, се разкри - и разкри, че няма да спре дотук. В интервю за 60 Minutes Франсис Хауген, бивш продуктов мениджър на Facebook, заяви, че докато е работила в компанията, е наблюдавала конфликт на интереси „между това, което е добро за обществеността, и това, което е добро за Facebook“, пише за Financial Times Мариете Шааке, директор по международните политики в киберцентъра към Станфордския университет. 

Въпреки публичните изявления на Facebook, че премахва съдържание, което води до вреди в реалния свят, Хауген каза, че позволявайки разпространението на дезинформация - например чрез премахване на алгоритмичните защити след приключването на президентските избори в САЩ през 2020 г. - платформата извършва „предателство към демокрацията“. „Това е сила, която се притеснявам, че ще дестабилизира обществата“, изтъква тя.

Facebook не е първата американска технологична компания, която дава приоритет на „печалбата пред безопасността“, както посочва Хауген. В действителност не винаги е ясно коя страна избират технологичните гиганти. Тези компании могат да бъдат опортюнистични, когато става въпрос за отключване на пазарите, дори когато това означава да отстъпят пред исканията на автократични държави. Google и Apple например изтеглиха приложение от електронните си магазини точно преди изборите в Русия. Приложението помагаше на потребителите да идентифицират най-добрия кандидат, за който да гласуват тактически в опит да се противопоставят на президента Владимир Путин.

Извън пиар изявленията корпоративните интереси често се слагат пред демокрацията и човешките права. Бившият изпълнителен директор на Google Ерик Шмид нарече възхода на Китай и способността му да разработва системи с изкуствен интелект (AI), разпространяващи дезинформация, „заплаха за демокрацията“. Инвестициите в американски технологии и изследвания трябва да бъдат увеличени, твърди той, за да не загубят САЩ „AI състезанието“. И все пак Google предаде лични потребителски данни при специални обстоятелства на правителството на Хонконг, въпреки че оттогава се ангажира да не го прави след влизането в сила на нов закон за сигурността. Apple също премахна инструментите, използвани по време на продемократичните протести в Хонконг, след жалби от китайските държавни медии.

Американските технологични компании зависят от сложните вериги за доставки и компоненти, произведени в Китай и Хонконг. Тъй като тази зависимост се задълбочава, те може все по-трудно да устояват на исканията на властите. Без изрични правни гаранции за справяне с тези рискове няма причина да се смята, че претенциите на главните изпълнителни директори, че защитават демокрацията ще доведат до принципни действия.

Междувременно правителството на САЩ изглежда вярва, че най-добрата линия на защита срещу техно-авторитаризма е водещата роля за американските компании. От самото начало технологичните гиганти на страната твърдят, че техните иновации ще насърчат демокрацията и ще засилят гласа на гражданското общество в световен мащаб - освен ако регулациите не им попречат. Привлекателността на това обещание вероятно обяснява защо американските законодатели се колебаят да ги обуздаят. Но като третира местните компании като национални шампиони, индустриалната политика на САЩ имитира подхода на Китай с водещата роля на държавата, като ограничава пазарните сили в името на националната сигурност.

Преди Китай да стане най-големият съперник на САЩ в областта на технологиите, доминиращото безпокойство беше „Балканизирането“ на интернет: ако демократичните правителства наложат закони на технологичните фирми, авторитарните режими биха направили същото. Но липсата на контрол в тази сфера от страна на демокрациите не възпира недемократичните режими да приемат правила, които фрагментират интернет по политически и географски признак. Вместо това страхът да не се попречи на дигиталните иновации парализира Вашингтон. Американските технологични компании в крайна сметка са по-загрижени за това какво е законно или незаконно в Русия и Китай, отколкото за това, което се изисква в САЩ.

Технологичните компании трябва да започнат да се държат по начин, който е в съответствие с ценностите, които заявяват толкова често. САЩ твърде дълго вярваха в разказа за „демократизиращата сила на технологиите“. Тъй като не успяват да разработят силна програма за управление по въпроси, вариращи от AI и данни до полупроводници и социални медии, регулаторите рискуват да бъдат заблудени отново. Вместо просто да се доверява на технологичните гиганти, правителството на САЩ трябва да следи и удостоверява, че те работят при спазване на правилните принципи, ако се надява да види американските компании, особено тези, които развиват цифрова инфраструктура, на страната на демокрацията.