Плановете на Мъск за свобода на словото ще се сблъскат с цензурата на Азия

Индия

Индия е друг пазар с високи залози за Twitter. Страната има половин милиард интернет потребители, като се очаква още половин милиард да получат достъп до глобалната мрежа.

Twitter вече се налага в онлайн дискурса на Индия, подобно на САЩ: политическите лидери на страната използват платформата, за да разпространяват своите виждания, които след това биват отразени от телевизията и другите новинарски медии. Министър-председателят Нарендра Моди е един от първите политически застъпници за Twitter с 78 милиона последователи - повече, отколкото са регистрираните потребители в платформата в страната.

Но Ню Делхи настоява за много по-голям контрол, отколкото Вашингтон някога е успявал да упражни. Напрежението в отношенията нарасна по време на протестите на фермерите в страната през 2020 и 2021 г., когато Twitter и правителството се сблъскаха заради въпроса какъв вид реч да бъде толерирана в платформата.

Когато групите на земеделските производители поискаха отмяна на някои закони, които според тях предпочитат стопанствата, управлявани от корпорации, те излязоха на улицата и в социалните платформи, за да обосноват своите аргументи, включително в Twitter. Администрацията на Моди настоя базираната в Сан Франциско компания да премахне онези публикации, критични към нейните действия - и Twitter първоначално отказа да се съобрази. Тогава индийските власти заплашиха да затворят ръководителите на компанията, което накара Twitter да премахне над 500 акаунта и да блокира достъпа до още стотици.

Това беше ясен пример за това как подкрепата за „свободата на словото“ може да се сблъска с правителствените постановления и спазването на закона. По-късно през 2021 г. Ню Делхи затегна хватката си върху социалните платформи като Twitter и Facebook: правителството настоя компаниите да идентифицират конкретни лица като служители, обработващи жалби, които да отговарят за обработката на официални искания за премахване на съдържание и които могат да бъдат изправени пред съда. Twitter се съгласи с тези условия макар и след известно забавяне.

Не е ясно как Мъск ще „настрои“ подкрепата си за повече свобода на словото с такъв строг правителствен контрол.

„Twitter трябва да отговаря на законите на страната“, уточни бъдещият собственик на компанията в интервю.

Въпросът едва ли се свежда само до Индия. Близката Шри Ланка ограничи достъпа до социалните платформи в очакване на протестите през април, докато военната хунта на Мианмар миналата година прекъсна изцяло достъпа до интернет в стремежа си да потуши опозицията. Анализатори установиха, че Twitter е най-блокираната социална платформа в световен мащаб с общо 12 379 часа прекъсвания през 2021 г. 

Югоизточна Азия

Югоизточна Азия се превърна в един от най-бързо развиващите се интернет пазари, подхранван от страни като Индонезия и Индия, които предоставят достъп до интернет на огромното си население.

Но развиващите се пазари излизат на картата със собствен набор от проблеми. Meta Platforms Inc. назовава Филипините, Виетнам и Индонезия като видни източници на фалшиви и дублирани акаунти. Meta, чиито услуги на Facebook и Instagram са изправени пред подобни предизвикателства като Twitter, от години съобщава в своите отчети, че приблизително 11% от потребителите по света представляват дублиращи се акаунти, а други 5% са фалшиви. Както при Китай, Twitter ще прекъсне работата си, за да изкорени „синтетичните“ потребители.

Свободата на изразяване на словото също се сблъсква с местните закони в този регион. Миналата година Сингапур прие спорен закон за „чуждестранна намеса“, който дава правомощия на страната да изисква потребителска информация от социалните платформи, в опит да попречи на външни лица да повлияят на вътрешната политика. Остава да видим как това ще взаимодейства с амбицията на Мъск.

Междувременно Виетнам постави подобни прегради пред доставчиците на онлайн услуги като Facebook и Google на Alphabet Inc., като законът за киберсигурността ефективно налага избор между запазване на поверителността на потребителите и спазването на местните правила.

Въпросът, на който трябва да се отговори през следващите години, е доколко Мъск ще се придържа към обещанията си за допълнително застъпване за свободата на словото в Twitter - не само в САЩ, но и в останалия свят.

„Азия не е Северна Америка и не е Европа“, коментира Роуз от Lowy Institute. „Мъск има глобалистки възгледи и неговите бизнес интереси към днешна дата са с тенденция да бъдат доста универсални. Но нещо като медиите изисква по-нюансиран подход, когато се прилага в световен мащаб", добавя анализаторът.