Растежът на българската софтуерна индустрия се забавя леко

Недостигът на квалифицирани работни кадри продължава да е най-основният проблем на сектора на информационните технологии (ИТ) в България. Към него през последните седмици се добавя и още един нюанс – популистките идеи на част от политиците за промяна на осигурителните прагове или за въвеждане на прогресивно данъчно облагане.

Това стана ясно по време на поредното девето представяне на БАСКОМ Барометър, който осветлява състоянието на индустрията и се издава ежегодно от 2009 г. от страна на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), тази година с помощта на CBN Pannoff, Stoycheff & Co.

И тази година данните са предимно положителни, въпреки че има и някои притеснителни аспекта.

„Когато преди много години създадохме асоциацията, си зададохме за цел да генерираме поне 1 млрд. долара годишни приходи. През тази година това е факт“, заяви Георги Захариев, член на УС на БАСКОМ.

През 2016 г. приходите достигат 1,995 млрд. лева, което представлява 2,25% дял от брутния вътрешен продукт на страната и бележи 13% ръст на годишна база, показва докладът, базиран на данни от 3000 фирми, чиито приходи идват предимно от софтуерни дейности.

Въпреки това се забелязва известно забавяне на ръста, тъй като през 2015 г. нарастването на приходите е било в размер на 17%. На въпрос на Investor.bg Захариев поясни, че растежът през 2015 г. е бил особено висок преди всичко заради няколко големи проекта, при които украински компании са дислоцирали част от дейността си в страната ни заради кризата в родината им.

През 2014 г. пък приходите от сектора са възлизали на 1,508 млрд. лева, което представлява 1,8% от БВП.

Така се оказва, че секторът успява да генерира над 2% от БВП с 19 300 заети, което го превръща в един от най-ефективните браншове в страната ни.

В момента в сектора са заети малко под 20 хил. души (само в рамките на чистата софтуерна индустрия), а през следващите пет години страната ще се нуждае от поне три пъти повече специалисти.

Софтуерният сектор е създал 6 хил. нови работни места за последните 5 години, като само за 2016 г. броят на новоназначените ще е 907 – 4,81% ръст спрямо миналата година. През 2015 г са били създадени 1107 нови работни места (6,24% ръст), а година по-рано броят на новоназначените в сектора е бил 1576 – нарастване от 9,75%. Като основна причина за забавянето Захариев посочи продължаващата липса на кадри и увеличаващите се заплати в сектора.

Средната нетна месечна заплата в сектора възлиза на 2752 лева, което е 3,94 пъти над средното възнаграждение за страната. Брутното средно годишно възнаграждение с включени бонуси за сектора възлиза на 44 789 лева. През 2015 г. то е било в размер на 42 799 лева, при 2616 лева месечна средна нетна заплата – 4,05 пъти над средната. Така очакваният ръст на заплатите за 2016 г. е 6%.

Браншът е успял да елиминира една от най-често срещаните причини за емиграция – икономическата. Оказва се, че средната заплата на български програмист, конвертирана през коефициента за покупателна способност на Световната банка, е съизмерима със средната заплата за сектора в Лондон. „Иначе казано - стандартът на живот на програмист в България като покупателна способност се изравнява с тази на програмист в Лондон“, поясни Захариев. Изказването е базирано на данни за средна годишна заплата за програмист в Лондон в размер на 44 353 паунда.

През 2015 г. едно работно място в софтуерния сектор е генерирало приблизително 15 хил. лева годишно преки и косвени данъци – с повече от 50% над средните стойности.

Данъчните постъпления от софтуерния бранш възлизат на общо 278 млн. лева (с близо 33 млн. лева повече), на колкото приблизително възлиза годишният бюджетен трансфер към общините. От тази сума 96 млн. лева се падат на ДДС, а 19 млн. лева – на данък печалба.

Захариев очерта и част от рисковете пред сектора – ограниченото и недостатъчно предлагане на работни кадри, растящ максимален осигурителен праг и риск от въвеждане на прогресивен данък общ доход (ДОД) при нулев ДОД в Румъния за IT сектора.

„Дори да не се случи (прогресивното облагане, бел. ред.), самото говорене за прогресивен данък носи висок риск за индустрията. През последните 6-7 години сме в добра ситуация в този аспект, но слуховете внасят несигурност, а редица инвеститори, които сондират страната ни, може да вземат друго решение заради такива фактори“, заяви Захариев.

На въпрос на Investor.bg Стамен Кочков, председател на асоциацията, очерта приближаващата се към изпълнение стратегия за насърчаване на обучението на кадри.

„Искаме в цялата страна да открием центрове за професионално обучение за средното образование. Целта е младежите, които завършват средно образование, да бъдат класифицирани да започнат дейност в сектора като младши програмисти. Имаме нужда от помощ като реклама и промотиране на бранша като добра индустрия с добро бъдеще за нашите деца и страна. Има вече и одобрена професия „приложен програмист“, а сега подготвяме програмата и пилотните центрове в страната – засега в София, Пловдив, Бургас и Русе. Но идеята е да стигнем до 20 центъра“, каза Кочков. По думите му програмата се очаква да стартира през 2017 г.

Припомняме, че от средата на 2016 г. бизнесът разработва три пилотни проекта в Математическата гимназия „Баба Тонка“ в Русе, в Математическата гимназия в Пловдив и в едно училище в София, като за целта отделя и собствен финансов ресурс.

„Ако искаме да трансформираме икономиката, няма начин това да се случи без ИТ специалисти“, категоричен е той.