3D принтирането тласка нагоре търсенето на метали

Все по-разрастващото се приложение на 3D принтерите увеличава търсенето на метали, а добивните компании се ориентират към предлагането на суровините, необходими на технологията, пише Bloomberg.

Доставчици на суровини като BHP Billiton и Baosteel Group насочват проучванията си към технологията на 3D принтирането, която може да произвежда компоненти по-бързо и по-евтино от традиционното промишлено производство. В резултат от това търсенето на метали на прах, с които се захранват 3D принтерите, почти се е утроило между 2010 и 2013 г.

Машините „принтират“ предмети, като наслагват един върху друг тънки пластове метал, пластмаса или керамика, създавайки завършен триизмерен продукт. С напредването на технологията по-големите и по-бързите принтери ще увеличат търсенето на тези суровини, смята изобретателят Паблос Холман. А след изтичането на някои основни патенти в областа през тази година, той очаква технологията да стане по-достъпна и по-често срещана в промишлеността.

„Лесно е да си представим, че ще можем да принтираме цяла къща и тя ще е по-различна и по-добра от тези, които правим сега, по старомодния начин. Що се отнася до добивната индустрия, някой там ще спечели“, посочва Холман.

Технологията вече започва да навлиза в серийното производство, като Nike предлага 3D принтирани клинове за футбол, а General Electric произвежда дюзи за самолетни двигатели.

Най-големият производител в света на оборудване за отбрана – Lockheed Martin, изчислява, че сложните компоненти на сателитите ще могат да бъдат произвеждани с 43% по-бързо и с 48% по-евтино с 3D принтери. Този процес в крайна сметка може да доведе до намаляване на производствените разходи с до 80%, заяви изпълнителният директори и председател на компанията Мерилин Хюсън през юни.

Междувременно с нарастването на търсенето на метали на прах и усъвършенстването на производствения процес на компаниите, цената на компонентите, направени с 3D принтери, рано или късно ще може да се конкурира с традиционно произведените метални продукти, отбелязва анализаторът в Bell Potter Securities Фред Труонг. „Намаляването на производствените разходи ще направи възможно титаниевите продукти да се конкурират с някои метални и алуминиеви такива“, казва той.

Докато интересът към технологията е голям, търсенето все още е малко и може би ще са нужни няколко години, за да бъде въведена технологията в широкото комерсиално производство.

Около 530 млн. долара са били похарчени за метали, пластмаса и керамика за 3D принтери през миналата година, спрямо 218 млн. долара през 2009 г., според президентът и индустриален консултант в Wohlers Associates Тери Уолърс. Търсенето на метали пък е нараснало до 32,6 млн. долара от около 12 млн. долара през същия период.

Продажбите на 3D принтери, които могат да използват метал, са скочили със 76% през миналата година, задминавайки цялостното търсене на технологията. Пазарът на 3D принтираните стоки обаче може да достигне до 550 млрд. годишно до 2025 г., изчислява McKinsey Global Institute.

Това от своя страната привлича добивните компании и производителите на метали, като някои от водещите играчи в браншовете провеждат проучвания и се подготвят за въвеждането на технологията в производствения си процес.

Други големи добивни компании обаче остават скептично настроени, относно това, че 3D принтирането ще отвори нови пазари за металната индустрия, посочва професорът в Monash University Синхуа У.

Металът на прах, с който ще може да бъде изработвана космическа или медицинска апаратура, трябва да отговаря на строги специфики, постигането на което може да отнеме до 10 години и може би между 5 и 10 години, преди да има достатъчно голям пазар на потребителски стоки, които могат да бъдат принтирани с по-нискокачествени прахове, отбелязва тя.