Какви ефекти може да има въвеждането на минимално заплащане за висшисти?

КНСБ предлага да се въведе долен праг на заплащане за висшисти. Конкретните размери могат да бъдат свързани с минималната работна заплата за нискоквалифициран персонал в страната, като заплащането за хора с висше образование бъде с 50% по-високо. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

Предлаганата мярка не би имала разрушителен ефект върху бизнеса и не би довела до драматични проблеми за фирмите, смята той. Над 95% от договорените минимални осигурителни прагове между браншовите камари, асоциациите и синдикалните организации касаят 568 хил. души с висше образование в частния сектор, чиито доходи са над 700 лв., обясни той.

"Държавните системи и държавно финансираните дейности ще бъдат един от най-големите контингенти", каза Димитров. Във финансов аспект въвеждането на тази мярка ще доведе по-скоро до натоварване на бюджета, отколкото на бизнеса, коментира още той.

"В бюджетните системи около 260 хил. души работят на заплата между 520-720 лв. Няма данни колко от тях са с висше образование, но допускаме, че по-голямата част от заетите в администрацията и дейностите, финансирани през държавния бюджет, са висшисти", отбеляза президентът на КНСБ.

Според него трудово възнаграждение от 700 лв. е достатъчно ниско, за да няма негативен ефект, изтласкващ от пазара хората с висше образование. 

Предлаганата мярка за въвеждането на минимално заплащане за висшисти е позитивна стъпка от гледна точка на това, че се инициира дебат за минималната работна заплата (МРЗ). Възникват обаче редица въпроси, свързани с качеството на висшето образование в България, които могат да доведат до негативни последици за страната. Това каза от своя страна бившият социален министър Христина Христова в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

Тя коментира още дали може да се очаква ръст на безработицата при евентуалното въвеждане на подобна мярка. В основата си работната заплата, в това число и МРЗ, трябва да се разглежда като еквивалент на количество и качество труд. Връзката между възнаграждение и труд е обратната – от качеството и количеството на труда към възнаграждението, посочи Христова.

„Както имаме безработица, средна за ЕС, така имаме и недостиг на квалифицирана работна сила за потребностите на икономиката“, каза още тя. По думите ѝ въвеждането на предлаганата мярка би могло да допринесе до известна степен за подобряване на тази негативна тенденция. Според бившия социален министър от основно значение е качеството на работната сила в България.

Вижте още от разговорите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria: