България - все още име в космонавтиката

"Не трябва да забравяме, че България беше 18-тата космическа държава в света, защото имаше построена самостоятелна апаратура, която да бъде изведена в космоса. Също така ние бяхме седмата държава, която имаше космонавт, който летеше с огромна научна програма. Освен това сме третата държава в света, след САЩ и СССР, която има и втори космонавт." Това каза в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria проф. Боян Киров от Института за космически изследвания и технологии към БАН.

"Най-големият успех на България беше създаването на самостоятелен научен комплекс, огромен по мащаба си, който беше монтиран на съветски носител и беше изведен в орбита", информира ученият. "Благодарение на този комплекс - „България 1300“, ние станахме световноизвестни, създаде се световноизвестна българска школа. В резултат на това и до днес ни търсят и ни канят в различни космически проекти. Тази слава лека-полека остана само в 1-2 малки направления.“

По думите му към момента имаме прибори в апаратурата с мисия до Марс.

„Аз и екипът ми имаме апаратура, която работи на Международната космическа станция и която измерва концентрацията на йоните, температурата и др. около МКС“, каза проф. Киров.

Той обаче посочи, че по-рано България е имала Институт за микроелектроника, в който са се изработвали различни изделия, внедрявани в различни технологии, но той вече не съществува, подобно на изчезването на високоразвити отрасли.

"Научните центрове, които бяха в промишлеността, вече започват да липсват на българските предприятия", смята  професорът.

Той сподели, че интересът на младото поколение не е достатъчен, като причина за това посочи ниското заплащане.

„Ако искаме да има приемственост и да създадем школа, трябва да плащаме прилично на тези хора", призова ученият.

По думите няма бюджет за космическата програма на България.

“Той е нула лева, такава програма няма, само ако някой успее да намери някой договор. Но програма, насочена, която правителството или някое министерство да следва, при нас няма“, коментира проф. Киров.

Защо космическите програми създават технологични лидери? Вижте повече във видеото: