Григор Сарийски: Не може да има икономически растеж за сметка на екологията

Климатичните промени продължават да са огромен фактор в качеството на човешкия живот и макар капризите на времето да са най-вече плод на майката природа, то индустриалната дейност започва да играе все по-важна роля във влошаването на околната среда. Прогнозата на част от най-големите компании в света, че в рамките на пет години техните разходи за ограничаване на вредните емисии ще достигнат 1 трлн. долара, в студиото на „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria коментира доц. д-р Григор Сарийски от Икономическия институт към БАН.

Той посочи някои любопитни данни, които критикуват амбицията за икономически растеж за сметка на екологията.
„Решението за екологията е поне за известно време да забавим растежа, докато не се открият наистина възобновяеми източници на енергия. Вятърът и водата в никакъв случай не са такива“, смята икономистът.

Той е на мнение, че един от проблемите е, че най-големите замърсители не участват в Парижкото споразумение за клемата или участват проформа. Григор Сарийски припомни, че САЩ наскоро излязоха от споразумението, защото не отчитат глобалното влияние на местния бизнес върху всички хора на Земята.

„Обуздаването на проблема с фините прахови частици е от основно значение за оцеляването на хората. Над 15 хиляди души само в България ежегодно умират от респираторни проблеми, а в глобален мащаб те са 7 милиона“, даде пример той.

Според доц. Сарийски системата с Протокола от Киото има своите добри и лоши функционалности. „България е по-скоро на лошата страна, защото оценката към нея се явява неособено справедлива с оглед някои практики, разкри икономистът.

Той подчерта, че „системата с Протокола от Киото едновременно функционира и не функционира“. „Ако погледнем обективно системата за парникови емисии, тя самата не е особено обективна. Достатъчно е да обърнем внимание на енергийната ефективност на България и другите икономики от Европейския съюз. Ние сме с най-ниска енергийна ефективност в икономиката. През 2005 г. консумирахме около 610 кг нефтен еквивалент, за да произведем хиляда евро БВП, а днес харчим към 400 кг. България и Румъния са най-ниско ефективните страни, смята ученият. 

Големият проблем са структурите на икономиките, при положение, че имате добавена стойност, по-голямата част от която се генерира в страни като Германия, Ирландия, Люксембург. Компаниите, които се намират в тези страни, залепват етикета си върху тези стоки, които са произведени в България, Румъния и другите ниско ефективни държави. Няма как да имате едно и също потребление на енергия при различните етапи от веригата на добавена стойност."

Сарийски е категоричен, че от там идва несправедливостта на този протокол.

Той цитира проучване, което показва, че в момента човечеството харчи енергиен ресурс, колкото за три планети на куп. „За последно глобалната икономика се е движела с приемливи темпове през далечната 1961 г.,отчете ученият от БАН.

Цялото интерво с доц. Григор Сарийски може да видите във видео материала.