Елка Тодорова: Стимули, а не санкции ще накарат бизнеса да наема хората с увреждания

В закона е предвидено задължително наемане на хора с увреждания в компании с персонал над 50 души, но тези разпоредби не се прилагат и бизнесите предпочитат да платят компенсационна вноска. Акцентът трябва да е върху стимулите, а не толкова върху санкциите. Този съвет в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria даде Елка Тодорова, председател на Национална федерация на работодателите на инвалиди (НФРИ), която се надява да има положителна промяна.

„Трябва да се работи изключително активно, с много насърчителни мерки, за да се активира и да се ангажира и бизнесът, и държавата, и неправителственият сектор, и местната общност“, коментира тя.

Само 23% са работещите хора с увреждания в България, а в някои държави от ЕС този дял достига до 60% заетост. По думите на Елка Тодорова на форум, проведен вчера, на който са дискутирани проблемите на хората с увреждания, не е имало представители на големите корпорации, въпреки че са били поканени. "Това говори за липса на интерес. Те имат прекрасни корпоративни политики, насочени към други сфери, но са единици, ориентираните към целевата група хора с увреждания", обясни тя. 

По данни на Министерството на труда и социалната политика през миналата година близо 3 хиляди души с увреждания са работили по програми и мерки за заетост, финансирани от МТСП. Около 200 хиляди от тези, които са в работоспособна възраст, като едва 14 500 са регистрирани на пазара на труда.

Елка Тодорова подчерта, че социалните компании с нетърпение очакват схемата по Плана за развитие и устойчивост, защото тя е насочена към дигитализация и обучения. 

За ролята на социалното предприемачество в България за ангажиране на лица с трайни увреждания, за действието на закона, приет преди няколко години, и дали са достатъчно стимулите, председателят на Националната федерация на работодателите на инвалиди смята, че стимулите не са достатъчни и все още има какво да се желае.

"В момента регистрираните социални предприятия могат да се възползват от марката знак за социално предприятие, което е много ценно, защото изключително много млади хора, а и не само млади, се ориентират към социални каузи и за тях има значение, когато виждат, че продуктът е произведен от социално предприятие",  посочи Тодорова.

Тя обърна внимание, че целевите групи, обхванати от този закон, са по-разнообразни, докато в Закона за хората с увреждания, целевата група е по конкретна. „Ценно е. Добре е, че има Закон за социалната и солидарна икономика, защото това позволи да се разработи схемата за социални предприятия“, коментира тя.

Елка Тодорова съобщи, че едва 28 предприятия са в регистъра на Министерството на труда и социалната политика и причината за това е липсата на икономически стимули и засега „бизнесите все още се въздържат от такава регистрация“.

Къде е мястото на хората с увреждания на пазара на труда? Заплаха ли е изкуственият интелект за заетостта при хората с увреждания? Как се вписват социалните предприятия в новата схема по Плана за възстановяване и устойчивост? Кои са добрите практики в България и как Холдинг "КЦМ" постига дълготрайни успехи при създаването на дъщерна компания, осигуряваща устойчива заетост на десетки хора в неравностойно положение? В какви мерки и дейности се изразява подкрепата за стимулиране на заетостта при хората в неравностойно положение? 

Вижте целия коментар във видео материала Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.