Мениджър: Визата за дигитални номади в България може да е реалност след 3 до 6 месеца

Идеята за въвеждането на виза за дигитални номади не би трябвало да срещне голяма съпротива и отпор от парламента, защото е нещо позитивно за всички. Не мога да се ангажирам със срокове, но се надявам това да стане реалност между 3 и 6 месеца. Визите ще бъдат от особена важност в момента, в който бъдем приети в Шенген. Това мнение изрази в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria Борис Павлов, изпълнителен директор на Flataway.

“Около 50 държави в света и немалко в Европа предлагат т.нар. "виза за дигитални номади". Това е една специална виза, позволяваща на хора извън ЕС, от трети страни, да пребивават в страната за по-дълъг период от време. Обикновено това е около една година. Те работят от съответната страна за чуждестранни работодатели – по проекти или на договор. С тази виза се привличат хора, които работят изцяло дистанционно и които могат да спомагат за местната икономика”, поясни той.

Борис Павлов посочи, че общото, което обединява дигиталните номади, е, че те не са задължени да пребивават на определена локация, а предпочитат да пътуват за по няколко месеца, за по няколко години и да работят дистанционно.

“За да си дигитален номад, не е задължително да работиш извън страната, в която се намира централата на компанията, за която работиш, но за целите на визата, която ние искаме да създадем, това ще бъде едно от задълженията – хората да работят за чуждестранни компании и приходите, които се генерират да идват от чужбина, коментира Павлов и обясни, че целта не е хората, които идват да работят тук, да заемат български работни места. – Ние искаме те да живеят в България и да харчат приходите си от чужбина тук, на местно ниво, за да се подпомага местната икономика”.

Той подчерта, че интересът към България е много висок, защото страната има природни дадености, културни забележителности, подходящ климат, а и още не е много „скъпа“.

Мениджърът напомни, че едно от най-големите събития в света за дигитални номади се провежда в Банско и съобщи, че през миналата година са били привлечени около 600-700 човека от цял свят за една седмица на “Банско номад фест”.

“Но това, което ни накара да действаме точно сега, е едно от негативните последствия на предстоящото ни приемане в Шенген, а те са много малко. До момента дигиталните номади, които пребивават в Шенген, излизат от шенгенското пространство, за да спазят правилото, което гласи, че на всеки 180 дни те могат да пребивават максимум 90 дни в Шенген“, разкри Павлов и отбеляза, че досега те идваха в България за известно време тук и се връщаха в страна от Шенген.

Според него сега възможността да идват в България, за да “чистят своите дни в Шенген” приключва и затова трябва да ги привлечем по друг начин.

По какъв начин въвеждането на визата за дигитални номади ще допринесе за икономиката и демографията на България? Кои са трите основни групи дигитални номади? Защо Хърватия е подходящ пример, от който България може да черпи опит за въвеждането на дългосрочни визи? Защо Естония разреши на дигитални номади да работят и за местни компании? Откъде идват дигиталните номади у нас?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.