Юлиян Попов: Либерализацията е социален акт и политика за компенсиране на енергийно уязвимите

Забавената либерализация на пазара на ток е в полза на по-богатите хора и по-интензивните консуматори, защото липсата ѝ обикновено означава субсидиране на цената на електричеството. Либерализацията е един много социален акт, когато се управлява добре – да е обвързан с добра политика за компенсиране на реално енергийно бедни и енергийно уязвими. Това мнение изрази в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите.

Според него либерализацията се бави, а липсата ѝ ще забави развитието на политиката за адресиране на енергийно бедните.

 „Съществуват рискове от правенето на промени в Закона за насърчаване на инвестициите, важно е да се намери баланс между инвестиционния процес и опазването на околната среда в България“, предупреди той. Попов е скептичен, че законът ще реши проблема с инвестиционния процес, но смята, че го адресира.

По думите му възниква въпросът кой проект е стратегически и кой не е. „Когато един проект бива определен за стратегически, то той ще получи предимство пред останалите, защото ресурсът за инвестиции е ограничен. Нужно е и да се обърне внимание на околната среда с промените в закона“, препоръча експертът.

Попов смята, че отлагането на либерализацията на пазара на ток ще доведе до забавяне на реформата не само на енергийния сектор, но и на икономическите процеси в страната. Той обясни, че ВЕИ води до големи ценови амплитуди, като често цените падат под нула, а понякога се оскъпяват, но използвайки търговски инструменти потребителите ще плащат осреднена цена.

Попов отчете, че забавянето на либерализацията ще се отрази на повишаването на енергийната ефективност, която в България е най-ниската в ЕС.

„Пътната карта за климатичната неутралност бе отложена, но тя ще трябва да бъде приета, тъй като е част от критериите за плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост, обясни експертът и посочи, че тя не е стриктно законово обвързваща, а служи за ориентир за бъдещото развитие на българската енергетика. – Сега въпросът е дали страната ни ще има работеща стратегия за декарбонизация, за която е нужен по-дълбок анализ. За приемането на такъв документ е нужен двигател, който да движи процеса дори и при политическа турбуленция.“

Юлиян Попов съобщи, че на COP28 страната ни е забелязана, а планираната научна среща по въпросите за развитието на климата, на която България ще е домакин, фокусът ще е върху управлението на градовете от гледна точка на околната среда.

Къде е България на картата на световната климатична дипломация? Защо Зелената сделка е често грешно интерпретирана и разбирана от хората? Ще има ли политическа воля Зелената сделка да продължи, не само заради икономическа логика, но и с натиска на бизнеса, заради изоставането на Европа в сферата на технологиите?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.