Еколог: Милиардите за адаптация към климатичните промени не стигат до хората

Според него досега се очакваше развитите страни да дават по 100 млрд. долара на година за проекти в развиващите се страни за адаптация и облекчаване на ефектите от промяната на климата. Сега обаче се говори за много по-големи суми – между 500 млрд. и 1 трилион долара, но Тодоров изрази съмнение, че тези средства ще се осигурят и реализират.

Екологът смята, че трябва да има критерии за какво ще се дават парите и до кого трябва да достигат. „Развитите страни понякога не са успявали да изпълнят ангажимента си от 100 млрд. долара на година и въобще не е ясно как ще успеят да постигнат много по-големи суми“, отбеляза той.

„Няма средства, които да позволяват на хората да произвеждат енергията за себе си и да продават в мрежата, което е мярка за достигане на някаква енергийна независимост, за да станат излишни огромните енергийни проекти като АЕЦ „Белене“, които гълтат огромни средства“, посочи експертът. И подчерта, че подобно мислене и начин на действие само предоставя пари на големите корпорации, „както прави на практика търговията с вредни емисии“.

Тодоров съобщи, че в Баку се очаква да се преработи търговията с емисии и да се разработят критерии за тях. Той преценява, че търговията до момента не е довела до реално намаляване на емисиите, а и самата търговия, по думите му, е силно непрозрачна.

Що се отнася до политиките за климата на САЩ, Тодоров не очаква те да бъдат обърнати изведнъж от новоизбрания президент Доналд Тръмп. Той обаче се надява те да не спират зеления натиск в Европа, която трябва да се възползва от ситуацията и да поеме лидерска роля, като се „еманципира от Вашингтон“.

Екологът отчете, че след европейските избори има тенденция за забавяне на някои от зелените политики в ЕС, но се надява да има повече яснота с формирането на новата Европейска комисия. „Резултатите от изборите показаха, че хората в Европа не бяха достатъчно убедени за ползите от Зелената сделка“, обясни Тодоров. Той смята, че целите на мерките не бяха разбрани и насочени директно към хората и са имали по-скоро идеологически цели, отколкото икономически.

„Трябва да се обърне внимание на пестенето на ресурси и спиране на разхищението им, без това да означава намаляване на качеството на живот на европейците“, съветва Тодоров и подчерта, че не трябва да се робува на идеята за непрекъснат икономически растеж, а на съхранението на природните богатства.

Как може да се подобри качеството на живот на хората? Ще отиде ли махалото в другата посока, като върне консумацията на енергийни ресурси от въглища за сметка на възобновяемата енергия? Какво може да се очаква от СОР29 в Баку и от зелените политики в Европа може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.