Ще повтори ли Гърция грешките си, след като излезе от спасителната си програма?

Планираното за тази година завръщане на Гърция на капиталовите пазари среща опозицията на нейните кредитори. Европейската комисия (ЕК), Европейска централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) са притеснени, че по този начин правителството може да неглижира опитите за възстановяване на икономиката, пише Bloomberg.

Гърция предаде контрола върху икономическата и бюджетната си политики на кредиторите, защото бе принудена да потърси спасително финансиране през 2010 г., след като финансите й излязоха извън контрол. Премиерът на страната Андонис Самарас заяви, че възнамерява да атакува пазарите отново, като по този начин маркира края на спасителната програма за Гърция, заради която се разпали дълговата криза в еврозоната.

Миналата седмица доходността по 10-годишните гръцки облигации достигна 6,65%, връщайки нивото си от преди кризата. Доходността всъщност бе най-ниската от почти четири години насам. Днес разходите по заемите гравитират около 6,8 на сто, докато през март 2012 г. равнището бе 37,1%.

Въздействието на тройката върху Самарас вече отслабва. Очакванията са, че през тази година икономиката ще излезе от шестте години на рецесия, постигайки излишък както по текущата сметка, така и в бюджета. Премиерът има достатъчно пари, за да изплати заплатите и пенсиите в публичния сектор. Единствено той трябва да заеме средства, за да направи плащания по 321-милиардния дълг на страната.

И което е по-важно – по-голямата част от дълга държат европейските държави, МВФ и ЕЦБ. Правителството очаква през април Евростат да потвърди, че през 2013 г. е постигнало бюджетен излишък преди да бъдат направени лихвените плащания по дълга. Така кредиторите ще се уверят, че Гърция не се нуждае от допълнителни мерки за намаляване на дълга, което пък от друга страна ще означава облекчаване на финансовия натиск върху Самарас.

През 2013 г. делът на лихвените плащания като част от брутния вътрешен продукт на страната се сви до 3,3% от 7,8%, колкото бе през 2011 г.

Инвеститорите, търсещи доходност при рекордни ниски лихвени проценти, пък увеличиха търсенето на гръцки държавни облигации, показват данни на Bloomberg. Същевременно новините, че гръцките банки ще се завърнат на капиталовите пазари след 5-годишна пауза, може да се окажат добри за инвеститорите, търсещи рискови инвестиции.

Кредиторите на Гърция поискаха от най-големите банки в страната да наберат допълнителен капитал в размер на 2 млрд. евро посредством продажби на акции и облигации на международните капиталови пазари.

Водещите гръцки банки трябва да наберат допълнителни 6,4 млрд. евро (8,9 млрд. долара), за да се справят с последствията от кризата и да избегнат срив при бъдеща криза.

Данните сочат, че National Bank of Greece – най-голямата банка в страната по активи, се нуждае от още 2,18 млрд. евро. Третият най-голям кредитор в страната - Eurobank, изпитва недостиг на капитал от близо 3 млрд. евро. Piraeus Bank и Alpha Bank се нуждаят от по-малки суми – съответно 425 млн. евро и 262 млн. евро.

ЕЦБ, ЕК и МВФ обаче не са съгласни с оценката на централната банка - те смятат, че банките в Гърция се нуждаят от още 8-8,5 млрд. евро.

Какво очаква гръцкия банков сектор, какво са финансовите нужди на най-големите гръцки банки и ще има ли отражение случващото се върху дейността на поделенията им в България можете да разберете от разговора между Делян Петришки от Bulgaria On Air и Свилен Колев от Investor.bg.