Нито учителите, нито учениците се оказаха подготвени за онлайн обучението

Кризата с разпространението на коронавируса показа много слабости в сферата на образованието в Европейския съюз, сочи годишният преглед на сектора, изготвен от Европейската комисия.

Над 95 млн. учащи и 8 млн. преподаватели на всички образователни нива в Европа бяха засегнати от наложените блокади през пролетта. Тогава за броени дни държавите трябваше да организират дистанционно обучение.

Причините са основно липсата на устройства, слаба интернет връзка (или липсата й), както и сложна ситуация в домовете. Много правителства решиха част от проблема, предоставяйки на учениците таблети или лаптопи.

Но някои липси трудно могат да бъдат бързо покрити - дигиталните умения. Оказа се, че по-малко от половината учители в общността имат застъпени ИКТ умения в техния план за обучение или допълнителни курсове.

Изненадващо, но и част от децата, смятани за "дигитално поколение" се оказаха неподготвени за дистанционното обучение. Ситуацията показа, че израстването сред различни дигитални устройства не дава нужните знания и умения.

На качеството на образованието в условията на затворени училища влияние оказва и липсата на физичесия контакт със съучениците и учителите, показват още данните от наблюдението.

Прегледът показва, че като цяло държавите, които са напреднали в дигитално отношение, въвеждането на дистанционното обучение е било по-лесно. Това е ясно забележимо в Дания, Естония и Финландия. Но в Естония например 80% от учителите са преминали курсове за придобиване на дигитални умения в периода 2016 - 2020 година. Те са били финансирани с европейски средства.

Всъщност част от европейските фондове може да бъде използвана за повишаване на капацитета на учителите и системата. Пример за това е не само Естония. Хърватия също използва пари от Европейския социален фонд (ESF) за реализиране на проекта e-Schools.

Ранно обучение

Докладът на ЕК акцентира и върху някои други проблеми на образованието в Европа. Един от тях е обхватът на ранното училищно обучение. Страните от общността все още не могат да постигнат целта за участие на 95% от  децата над 4 години в системата на образование. Към края на 2018 година този дял е 94,8%, но държавите не са направили прогрес в постигането на заложената цел.

Най-малък е делът на децата над 4 години в образователната система в Гърция (75,2%), Хърватия (81%) и Словакия (82,2%). Докладът отчита усилията на България за повишаване на броя на децата, обхванати от системата, чрез въвеждането на задължителното предучилищно образование за 4-годишните. У нас в системата са обхванати 82,4% от децата над 4 години.

Проблемът за участие в ранното обучение се отнася до голяма степен за проблемни семейства, деца на мигранти и ромското малцинство.

През 2019 година все още не е постигната и целта за намаляване на ранното напускане на системата. Данните показват, че 10,2% от учениците напускат училище преди края на образователния процес, като този процент варира много между отделните държави - от 3% в Хърватия, до 17,3% в Испания. Прави впечатление, че момчетата по-често напускат училище - 11,9%, спрямо 8,4% от момичетата.

Базови умения

През последните години учениците в ЕС не са подобрили своите умения и 22,4% имат проблем с математиката, 21,7% по отношение на четене с разбиране и 21,6% - в областта на науката. Данните са от последния PISA тест, провел се през 2018 година. Или над 1/5 от учениците в ЕС нямат достатъчно базови умения.

Само 4 държави в общността успяват да покрият целта за до 15% ученици със слабо представяне на изпита - Естония (10,2%), Дания (14,6%), Полша (14,7%) и Финландия (15%).

На обратния полюс са Румъния (46,6%), България (44%) и Кипър (36,9%).

Качеството на образованието

До голяма степен качеството на образованието е функция основно от качеството на преподавателите. В повечето държави от общността учителите са по-възрастни. В Естония, Унгария, Португалия и Италия повече от половината учители са на възраст от 50 години.

Нещо повече - липсва вяра на учителите в това, което вършат. Проучване на TALIS показва, че само 18% от учителите в ЕС смятат, че тяхната професия е ценна за обществото.

В някои държави започнаха мерки за привличане на млади хора с умения към учителската професия. Една от тях е повишаване на заплатата, предприето от България, Чехия, Естония, Хърватия, Унгария, Литва и Словакия. В други се появяват все повече курсове за допълнителна квалификация на учигелите.