Какво ще коства декарбонизацията на енергетиката до 2050 г.?

Новите европейски политики залагат на декарбонизацията на икономиката до 2050 година, какво ще коства това анализираха от Центъра за изследване на демокрацията. Експертите представиха своите заключения от доклада.

Три са сценариите за развитие - без никакви поставени цели, декарбонизация, започваща още днес и трети вариант - забавена декарбонизация, тоест без действия до 2030 година и рязък завой към декарбонизация.

Мартин Владимиров от Центъра, който представи изследването, посочи, че действията на ЕС са насочени дългосрочно към намаляване на въглеродните емисии и това предвижда подобряването на енергийната ефективност и навлизане на възобновяемите източници. Това ще бъде насърчено чрез поскъпването на емисиите за въглероден диоксид (до 88 евро за тон през 2030-2035 година), както и затварянето на въглищни и газови централи.

И при трите сценария на институцията България няма нужда от нова ядрена или като цяло голяма мощност, а страната ще стане вносител на електроенергия, което ще бъде обосновано от плановете да бъде създаден единен европейски енергиен пазар. 

АЕЦ "Белене" ще бъде устойчива във финансово отношение само при цена на електроенергията над 80 евро за мегаватчас, а прогнозата на Центъра е цената на електроенергията да поскъпне от 34 евро за мегаватчас днес до около 70 евро за мегаватчас. В допълнение прогнозите са и че АЕЦ "Козлодуй" ще намали мощността си с 10% в пикови моменти, когато ВЕИ мощностите работят в своя пик.

И трите сценария предвиждат инвестиции на държавата във ВЕИ - между 4 млрд. и 16,5 млрд. евро. Ако плановете за декарбонизацията започнат още днес, цената ще бъде най-ниска, защото част от зелените мощности ще могат да се реализират на пазарен принцип. За целта обаче е нужна пълна либерализация на пазара и да няма тежести по отношение дългосрочни договори и стимули за сектора.

България няма нужда от нови мощности, а само заместващи и от по-добро управление на централите, изтъкна от своя страна председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, който участваше в тази дискусия в качеството си на енергиен експерт. Той посочи, че България трябва да изготви своята нова енергийна стратегия внимателно, а не с прибързани решения и коментира, че извеждането на въглищните централи в Маришкия басейн например може да бъде компенсирано не с нови мощности, а с превръщането им в газови централи, което има прецедент в световен мащаб.

Председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев допълни, че санирането досега спестява 1 млн. мегаватчаса електроенергия годишно, което се равнява на 140 мегавата инсталирана мощност. Тъй като спестяването идва главно през зимния сезон, това означава, че намалената консумация пести 280 мегавата инсталирана мощ, или един блок в ТЕЦ Марица Изток 2. За него това е доказателство, че енергийната ефективност е един от правилните пътища за декарбонизацията.

"Световната енергетика е на кръстопът, от който тръгват много пътища", каза депутатът и посочи, че през 2015 година светът си е поставил амбициозна цел, но без да знае как да я изпълни. Добрев коментира, че никой не може да направи реална прогноза днес какъв ще бъде енергийният микс до 2050 година, още по-малко какъв ще бъде правилният енергиен микс за всяка страна.

Добрев подчерта, че основният принцип, към който да се придържаме, е пазарният. "Грешките са ставали, защото са се взимали решения на политически и геополитически принципи, а не на пазарни", каза още той.

И Добрев, и Иванов посочиха, че плановете на управляващите са до 2020 година разликата между субсидираната зелена енергия и пазарната цена на електроенергия ще се покрие изцяло от приходите от продажбата на квоти въглеродни емисии. Това означава приходите от продажба на квотите да достигнат 900 млн. лева годишно.