И България може да използва газ за прехода си към нулеви въглеродни емисии

В резултат на новите цели, поставени от Европейската комисия (ЕК) по отношение на емисиите, българското правителство спешно се нуждае от стратегия за прехода от въглища, тъй като наближава 31 декември – крайният срок за всички страни членки да предадат своя Национален план за енергетика и климат.

Според ново проучване на независимата консултантска компания Baringa Partners и Shell, България може да вземе пример от своите съседи, които са членове на Европейския съюз (ЕС), като използва природен газ с по-чисто изгаряне, за да намали ефективно емисиите от въглероден диоксид – компонент, който според изследването е подценяван в настоящия енергиен микс на страната.

Резултатите от проучването бяха оповестени, след като ЕК заложи нови цели за намаляване на емисиите парникови газове в ЕС с до 50-55% с хоризонт до 2030 г. като част от новата „Зелена сделка”. 

От първоначалния вариант на Националния план за енергетиката и климата, подаден през декември 2018 г., става ясно, че България е една от малкото държави, която нe работи активно в посока преустановяване на използването на въглища – нещо, за което ЕК критикува страната в първоначалната си обратна връзка. В контекста на тези критики Shell и Baringa Partners анализираха първоначалните планове за енергетика и климат на 14 други страни членки, които са зависими от въглищата, за да направят съответните сравнения с България.

„Вече отминаващата година беше белязана от съществена промяна в отношението на обществото към климатичните промени, а натискът върху правителствата по целия свят да предприемат по-решителни действия се увеличава. С наближаването на 31 декември е по-важно от всякога държавите да начертаят пътна карта за постигането на нулево въглеродно бъдеще“, коментира Ерик Ракхоу, старши мениджър в Baringa Partners.

„От нашия анализ на различни национални планове за енергетиката и климата виждаме, че други страни в ЕС, сходни на България, са заложили преустановяване на употребата на въглища като основен елемент в техните планове. Редица държави, сред които Гърция, Чехия, Германия и Италия, ще използват също газ за прехода си към нулеви въглеродни емисии. Тези два аспекта отсъстваха от първия вариант на българския план“, добавя той.

Откакто подготвя своя оригинален Национален план за енергетиката и климата, българското правителство работи със заинтересовани страни, за да отговори на коментарите на Комисията, включително и на този за преходната роля, която газът може да има за декарбонизирането в енергийния, отоплителния, транспортния и промишления сектор.

„България е в благоприятна позиция за преход към природен газ. Страната прави значителни инвестиции в инфраструктура в последните няколко години, които ще я позиционират като газов хъб, осигуряващ енергийна сигурност за региона, както и по-добър достъп до конкурентен газ. Повечето въглищни централи в България са разположени в близост до газовата инфраструктура, което ще улесни процеса на преминаване от въглища към газ. Това надгражда ролята на природния газ като преходно гориво“, допълва Ерик Ракхоу.

Според него проучването установява, че преходът от въглища към природен газ и други възобновяеми източници не само ще има въздействие върху околната среда, но и ще донесе социални и икономически ползи за българите.

Според предишното проучване, публикувано през юли тази година, освен намаляване на въглеродните емисии с 46 милиона тона, ще има и социални придобивки в размер на 2,4 милиарда евро, включително и намаляване на разходите за здравеопазване, свързани с ускорения преход от въглища към газ.“

„В това ново проучване, което беше съфинансирано от Shell, виждаме, че много страни в ЕС имат дългосрочни планове за прехода си от въглища към нисковъглеродни енергийни източници. Природният газ отделя между 45% и 55% по-малко емисии парникови газове, когато се използва за генериране на електричество, в сравнение с въглищата, според данните на Международната агенция по енергетика. В сравнение с въглищните централи модерните електроцентрали, работещи на природен газ, отделят по-малко от 1/10 от замърсителите. Със съдействието на всички заинтересовани страни българското правителство може да се поучи от тези решения, за да ускори и подобри своя план за енергиен преход. Shell е сред основните производители и доставчици на природен газ и регулярно си сътрудничи с правителства по целия свят по отношение на прехода към нисковъглеродна енергийна система“, посочва от своя страна Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell България.

За да стигне планът до финалната права, и Shell, и Baringa вярват, че ключът е да се работи със заинтересованите страни.

Според Ракхоу най-важното нещо, за да бъде Националният план за енергетиката и климата разработен правилно, е да се заложи на сътрудничество с всички подходящи заинтересовани страни.

„Профсъюзите, инвеститорите, заинтересованите страни в енергетиката, както и правителството трябва да работят заедно, за да намерят решение, което удовлетворява всички. Сътрудничеството с профсъюзите е ключова част от процеса в други страни от ЕС и затова бихме приветствали възможността да обсъдим резултатите от нашето проучване с ръководителите на профсъюзите в България“, коментира той.