България има потенциал да замени въглищата с ВЕИ до 2030 г.

Според BNEF топлоелектрическите централи в Маришкия басейн ще могат да се възползват от дерогации до 2023 г., след което ще трябва да инвестират в модернизиране според европейските стандарти.

Новите възобновяеми мощности, които ще бъдат изградени през следващото десетилетие, ще бъдат доминирани от соларната енергия, чийто капацитет ще се увеличи от 7% през 2018 г. до малко над една трета от енергийния микс към 2030 г.

Големият скок в изграждането на нови зелени мощности през 2023 г. ще възникне в отговор на затварянето на въглищните централи и липсата на достатъчно проекти, свързани с природния газ.

2

Това е проблем, който правителството на България ще трябва да реши, за да управлява подмяната на въглищните мощности с по-чисти такива. Оншорните вятърни проекти също отчитат стабилен растеж, благодарение на намаляващите капиталови разходи и благоприятните условия в България за развитие на тази енергия.

Делът на комбинираните топлоелектрически централи, ползващи газови и парни турбини (ГТКЦ) по отношение на инсталирания капацитет ще се понижи от 5% през 2018 г. до 4 на сто през 2023 г., тъй като някои съоръжения ще бъдат изведени от експлоатация. 7,7 GW нови възобновяеми мощности ще бъдат достатъчни, за да позволят закриването на 3,2 GW въглищни мощности без да е необходимо закупуване на допълнителни количества газ или ползване на междусистемни връзки, изтъкват от BNEF.

3

Тези добавени възобновяеми мощности ще привлекат около 6 млрд. евро през следващото десетилетие, като основният дял ще принадлежи на вятърната енергия, отколкото на соларната, която има по-ниски капиталови разходи. Тази инвестиция ще позволява на България да достигне 75-процентен дял на възобновяемата енергия в своя енергиен микс до 2030 г., като вятърът и слънчевата енергия заедно биха представлявали 52% от общия инсталиран енергиен капацитет.

BNEF очаква производството на електроенергия чрез природен газ да свие допълнително дела на въглищата през следващите няколко години, който ще се възстанови в средата на десетилетието. Дотогава въглищният капацитет ще намалее достатъчно, така че производството на електроенергия от въглищни централи да не може да измести напълно газа, въпреки че цените на синьото гориво се очаква да се повишават, а разходите за квоти за емисии на въглероден диоксид да намаляват след 2024 г.

Ядрените мощности в България, наред с хидроенергията, позволяват на страната да достигне 82% въглеродно неутрално производство на електроенергия при сценария на BNEF. Затварянето на въглищните централи и устойчивото изграждане на ВЕИ ще доведат до намаляване на въглеродните емисии в енергийния сектор през първата част на десетилетието, като се очаква обемът им да се свие със 70% до 2030 г., или с 16 млн. тона спрямо нивата от 2018 г.