Бизнесът настоява компенсациите за скъпия ток да продължат и да се увеличат

Компенсациите за бизнеса за скъпата електроенергия да продължат и през декември, като размерът им да се увеличи от 110 лева за потребен мегаватчас на 190 лева за мегаватчас. Това поискаха от Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОРБ) в отворено писмо до служебното правителство.

Организациите предлагат да се обмислят и начини за избягване на свърхкомпенсиране на едни участници на енергийния пазар за сметка на други.

С решение на служебния кабинет стопанските потребители, които от това лято са изцяло на свободния пазар, получават подкрепа заради високите цени на електроенергията. Мярката обаче е само за месеците октомври и ноември, като премиерът Стефан Янев обясни, че очакванията са, че след това вече ще има работещ парламент, който може да предложи друга форма за компенсация.

Работодателите отбелязват в своето писмо, че токът става все по-скъп на свободния пазар и вече дори се виждат цени на сегмента "Ден напред" в размер на над 600 лева за мегаватчас. Организациите ползват изчисленията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за регулирания пазар през текущия регулаторен период, които определят цена на тока за бита от 119 лева за мегаватчас, и отбелязват, че разликите са огромни и затова настояват за компенсации.

Средната цена на борсата през октомври е малко над 368 лева за мегаватчас, а за периода 1-23 ноември - 403 лева за мегаватчас, отбелязват още от АОБР.

КЕВР определи цената за регулирания пазар през юли и в нея не са включени промените в цените на енергийните ресурси, нито изцяло се компенсират по-скъпите въглеродни квоти. Енергийният регулатор трябва да преразгледа своето ценово решение на 1 януари, тъй като има съществена промяна в ситуацията.

От АОБР посочват, че мярката, предприета от служебния кабинет, има положителна оценка от Европейската комисия (ЕК), а средствата за увеличаването на компенсациите могат да бъдат взети от допълнителните приходи от ДДС, получени в резултат от повишената цена на електроенергията.

По-рано днес четирите партии, които преговарят за сформиране на коалиционно правителство - "Промяната продължава", БСП, "Има такъв народ" (ИТН) и "Демократична България", заявиха, че помощта за бизнеса трябва да продължи. Коментарите обаче бяха, че акцентът този път трябва да падне върху малкия и средния бизнес и да бъде въведен праг, над който да не бъдат изплащани компенсации.

Това, което ще помогне на компаниите, са промени в правилата за търговия на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), които да насърчат сключването на дългосрочни договори през платформата. Така компаниите ще получат предвидима цена и ще купуват само допълнителни количества от сегментите "Ден напред" или "В рамките на деня", където цената по правило е по-висока.

Асен Василев предложи дори създаването на типови договори, които да бъдат одобрени от КЕВР, с предвидени пределни цени и значителни неустойки, ако не бъдат изпълнени ангажиментите на някоя от страните по договорите. При неколкократно нарушение на договорите търговците на електроенергия могат да губят и лиценза си за работа, уточниха още от "Продължаваме промяната" по време на дискусията .

От бизнеса отдавна настояват за възможността да купуват дългосрочно електроенергия от борсата, но се оплакват и че липсват адекватни предложения за техния товаров профил. Сега в позицията си от АОБР потвърждават предложението на Българската федерация на интензивните енергийни консуматори (БФИЕК) за създаване на специален сегмент, насочен за големите потребители на енергия.

Работодателските организации цитират още и доклад на европейския енергиен регулатор ACER,според който в ЕС няма друга държава с такава експортна експозиция, каквато има България по отношение на електроенергията. По данни на вече бившия директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Валентин Николов в последните месеци страната ни изнася по 2000 мегавата товар на час, а в същото време недостиг на българския пазар няма.

Затова и България не е предприела действия за ограничаване на износа. Спрямо европейското законодателство страните от общността могат да ограничат износа при форсмажорни обстоятелства.