България склонна да подкрепи Евросъюза за иракския дълг

По-вероятно е България да подкрепи френското предложение за уреждане на иракския дълг, което предвижда по-малка редукция, отколкото това на САЩ. Това стана ясно по време на годишната сесия на ръководните органи на Международния валутен фонд (МВФ) и на Световната банка (СБ) във Вашингтон.

Инициатори за поставянето на въпроса за опрощаване на дълговете на Ирак и привърженици на радикалното му решаване са САЩ. Те настояват Багдад да бъде освободен от изплащането на поне 90% от задълженията си, които се оценяват на около 120 милиарда долара. Франция с подкрепата на Германия предложи през уикенда алтернативен подход - възможно опрощаване на 50% от дълговете на Ирак, като въпросът за останалите задължения да бъде отново поставен след три години.

Русия чрез своя финансов министър Алексей Кудрин съобщи, че е склонна да подкрепи френско-германската инициатива. В Осморката инициативата се поддържа от Италия, а извън нея - от почти всички страни от Европейския съюз. Въпросът за иракския дълг обаче трябва да се реши не в рамките на Г-8, нито в МВФ, а в т. нар. Парижки клуб на страните кредиторки. В него наред с още 12 страни влизат Франция, Германия, Великобритания, Италия, Русия, Япония и САЩ.

Към Парижкия клуб задълженията на Ирак възлизат на повече от 40 милиарда долара, или една трета от целия иракски външен дълг. Ирак дължи близо 60 милиарда долара на други страни - по-специално съседите си от Персийския залив и държави от бившия съветски блок - като България и Румъния. Освен това между 20 и 30 милиарда долара са задълженията му към частни кредитори.

Според финансовия министър Милен Велчев, който ръководи нашата делегация във Вашингтон, въпреки многобройните разговори извън рамките на МВФ за евентуална продажба на дълга не се е стигнало до никакво решение. Въпреки това страната ни би подкрепила предложението на Франция, ако то се възприеме.

По време на срещата на финансовия министър Милен Велчев с ръководителя на мисията на фонда за България Ханс Фликеншийлд е направен анализ на допълнителните разходи, които биха били необходими на българското правителство до края на тази година. Финансовият министър е запознал Ханс Фликеншийлд с необходимостта от нови инвестиции в пътната инфраструктура, образованието и изпълнението на ангажиментите ни, свързани с членството ни в ЕС, за сметка на намаляването на първоначално натрупания излишък.

ПОДКРЕПА

Милен Велчев е запознал вицепрезидента и отговарящ за Европа и Централна Азия в Световната банка Шигео Кацо с основните икономически показатели, постигнати в България през последната година. България отново е потвърдила позицията си, че за страната ни е необходимо банката да обърне повече внимание на частния сектор за сметка на помощта, насочена директно към държавата чрез държавни и държавно гарантирани заеми. Страната ни навлиза в етап, характерен за страните от Централна Европа отпреди 3-4 години, посочил на срещата Милен Велчев.