Преглед на печата за 22 юли

ЕК за България: разочароваща липса на напредък и провали
В. Капитал Daily

Остри критики за липсата на напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност и съдебната реформа са били отправени към българската държава в края на миналата седмица по време на заседанието на работната група по Механизма за сътрудничество и оценка в Брюксел. Това става ясно от доклад, с който "Капитал" се запозна. На срещата, която се е провела на 17 юли в Брюксел, ЕК докладва устно за оценката за направеното от България и Румъния по изпълнението на показателите на мониторинга от началото на годината.

Без специален закон за КТБ
В. Капитал Daily

Специален закон за преструктуриране на Корпоративна търговска банка (КТБ) няма да има. Такъв извод се налага от категоричността в изказването на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, както и това, че БСП не е гледала в парламентарната си група и не е вземала решение за подкрепа на такъв закон. При тази ситуация остава само ДПС, което подкрепя приемането му, но няма как депутатите му сами да го гласуват в Народното събрание. Няма и заседания на парламента. Така развръзката за КТБ ще трябва да мине през съществуващото банково законодателство.

Днес решават съдбата на БДЖ
В. Стандарт

Днес в Министерски съвет ще се състои поредният кръг преговори между "Холдинг БДЖ" и кредиторите му по Втория облигационен заем. Това съобщиха за "Стандарт" от транспортното министерство. Работната група от българска страна ще води вицепремиерът Даниела Бобева. На преговорите представителите на банковия синдикат ще аргументират отказа си да приемат предложението на БДЖ отпреди повече от месец за редукция на дълга с 30% и за намаляване на срока за изплащане от 10 на 6 години. В писмо още преди две седмици кредиторите отговориха, че "редуциране в такъв размер не е удовлетворително" за тях. Към края на юни БДЖ дължеше на кредиторите по Втория облигационен заем към 170 млн. лв., от които 76 млн. лв. - просрочени. Заемът беше отпуснат по време на кабинета "Станишев" от банков синдикат за ремонт на товарни вагони и изплащане на стари кредити.

Туризмът иска свое министерство
В. Стандарт

За създаване на министерство на туризма ще настоява отново браншът. Това стана ясно на заседание на най-големите организации от сектора при зам.-министъра на икономиката Бранимир Ботев. Хотелиери, туроператори, ресторантьори и екскурзоводи от години настояват браншът, който формира между 13% и 15% от БВП на страната, да има свое министерство. Тежкият туристически сезон през това лято и многото кризи, които трябваше да бъдат преодолявани, за пореден път доказаха огромната нужда от министерство на туризма. При създаването на такава структура ще може по-гъвкаво да се реагира на бързопроменящите се условия в сектора, категорични са от бранша.

Болница осъди здравната каса за 187 000 лв. забавени плащания
В. Сега

В момент, когато актуализацията на бюджета е под въпрос, Националната здравноосигурителна каса загуби дело за забавени плащания към изпълнители на медицинска помощ. Институцията е осъдена да изплати 187 000 лв. на Университетската болница "Св. Анна" в София (Окръжна болница). Сумата, която касата трябва да плати, е по лихви за забавени плащания по договора със здравното заведение, съобщиха от Центъра за защита правата в здравеопазването. Решението на Апелативния съд в София потвърждава решението на Софийския градски съд, но има и трета инстанция. Искът е заведен за забавени с повече от 6 месеца плащания по договора с болница "Св. Анна". От НЗОК оспорваха с мотива, че имат ограничен бюджет и недостиг на средства. И СГС, и Апелативният съд обаче отхвърлят аргументите, като посочват, че лихва за забавяне на плащанията се дължи по силата на Закона за задълженията и договорите и на Националния рамков договор.

Рапицата и пшеницата са най-засегнати от пороите
В. Новинар

След множеството дъждове загубите за селското стопанство са огромни, но най-засегнати са рапицата и пшеницата. Това съобщи регионалният координатор на Асоциацията на зърнопроизводителите в България (АЗПБ) Христо Цветанов, цитиран от Фокус. ''Определено при рапицата имаше много отворени шушулки, което се дължи на преминаване на вегетационната зрялост. Имаше и разпиляване. По отношение на пшеницата голяма част от класовете, които бяха полегнали от дъждовете, дори с повдигачи не могат да се повдигнат и приберат”, допълни Цветанов.