Централните банкери трябва да преоткрият себе си, за да защитят икономиките

Централните банкери от Федералния резерв на САЩ ще бъдат на огневата линия по време годишния си симпозиум в Джаксън Хол (Уайоминг, САЩ) тази седмица (25-27 август – бел. прев.) и те трябва да са готови да се изправят пред критиците си. Миналата година председателят на Федералния резерв Джером Пауъл използва основната си реч, за да заяви, че ценовият натиск ще бъде „преходен“. Годишната инфлация в САЩ тогава беше малко над 5 на сто. Миналия месец тя отчете 8,5 на сто. Инфлацията в еврозоната достигна 8,9 процента, а Citigroup сега прогнозира, че в Обединеното кралство тя ще скочи до 18,6 процента през януари - девет пъти повече от целта на Английската централна банка (АЦБ) от 2 процента, пише Financial Times в редакционен коментар.

Ценовият натиск се оказа всичко друго, но не и ефимерен, а лихвените проценти се повишават рязко, за да го овладеят. Централните банкери трябва да преоткрият себе си, ако искат да върнат икономиките към ценова стабилност и да защитят собствената си жизненоважна независимост.

Политиците сега твърдо обвиняват централните банкери за нивото на инфлацията. Лиз Тръс, фаворитката за следващ министър-председател на Обединеното кралство, превърна критиките към АЦБ в основа на своята платформа. Австралия вече започна преглед на своята централна банка. Това може да помогне на правителствата да отвлекат вниманието от собствените си недостатъци, но то допълнително подкопава репутацията на централните банки, които вече бе накърнена от финансовата криза.

Опасността сега е, че монетарната политика ще бъде съсредоточена в ръцете на правителствата. Историята предлага достатъчно доказателства, че на политиците не може да се вярва при вземането на решения за паричната политика. Вместо просто да парират критиките и да се крият зад предишните си до голяма степен успешни представяния след придобиването на независимост, в най-голям интерес на централните банкери и на обществеността е те да се заемат с възстановяването на репутацията си.

Да се ​​обвиняват изцяло монетарните власти за кризата с издръжката на живота би било несправедливо. Много неща са извън техния контрол, бидейки обвити в несигурност. Безпрецедентната пандемия затрудни преценката къде точно е балансът между търсенето и предлагането. Прекъсванията във веригата за доставки и новите вълни на Covid-19 допълнително замъглиха прогнозите. Непредвиденото нахлуване на Владимир Путин в Украйна доведе до исторически скокове на цените на петрола, газа и храните. В ретроспекция грешките изглеждат по-очевидни, отколкото бяха. Да управляваш централна банка е изкуство, а не наука.

Независимо от това, както техническите аспекти, така и легитимността на независимата парична политика сега са под лупа. Тъй като доверието е такъв жизненоважен инструмент за закотвяне на инфлационните очаквания на домакинствата и бизнеса, тазгодишната среща в Джаксън Хол трябва да катализира преоценка на моделите, подходите и философиите на централните банки.

Централните банки също така трябва да станат по-адаптивни. Последните две години показаха, че традиционните икономически модели не са много полезни, когато факторите, свързани с геополитиката, общественото здраве и веригата за доставки, станат толкова решаващи. Мъдростта на бъдещите насоки на монетарните власти бе поставена още повече под съмнение. А разчитането на исторически тенденции - като предишното десетилетие на ниска и стабилна инфлация - не трябва да ги прави слепи за особеностите на настоящите и бъдещите трендове. Всъщност Фед и ЕЦБ промениха стратегиите си по време на пандемията, като по същество ги направиха по-толерантни към по-високата инфлация. Видимите усилия за научаване на уроците ще допринесат за възстановяването на доверието.

Твърди се, че бившият заместник-председател на Фед Алън Блайндър е описал ценовата стабилност като състояние, при което обикновените хора спират да говорят и да се тревожат за инфлацията. В момента това е далечна перспектива. Европейците имат затруднения с плащането на сметките за енергия, наемите в САЩ растат, а политиците кръжат като акули около централните банкери. Последните трябва да помислят къде са допуснати грешки и да покажат, че могат да се справят с последствията.