Фирменото кредитиране в еврозоната продължи възходящата си тенденция през лятото

Фирменото кредитиране в еврозоната е продължило своя възходящ тренд през юли, надминавайки очакванията за спад поради нарастващите страхове от рецесия и плановете на заемодателите да затегнат кредитните стандарти, показа проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирано от Ройтерс.

Фирменото кредитиране се е увеличило със 7,7% през юли, след като месец по-рано отбеляза ръст от 6,9 на сто. Кредитирането към домакинствата обаче е записало лек спад от 4,6% през юни до 4,5% през юли.

Търговските банки, които вече затегнаха своите кредитни стандарти през второто тримесечие, са посочили, че имат готовност да бъдат дори по-предпазливи през текущия тримесечен период.

Данните засилиха опасенията, че лихвените повишения от ЕЦБ, които започнаха с ход в размер на 50 базисни пункта през юли, може да подсилят икономическото забавяне.

Ръстът в паричния агрегат М3, познат като широки пари, се е забавил леко до 5,5%, след като през юни той се равняваше на 5,7 на сто. Това отчасти отразява края на принтирането на пари от ЕЦБ.

България не е изключение от общата тенденция. Последните данни на Българска народна банка (БНБ) показаха, че през юли тенденцията за по-бърз ръст на кредитирането, отколкото на трупането на депозити за домакинствата у нас, се е запазила.

Според данните към края на юли размерът на депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), достига 68,4 млрд. лв., което е увеличение от 7 на сто спрямо същия месец на 2021 г.

Кредитирането за домакинствата обаче расте двойно по-бързо спрямо депозитите през юли - с 14,9% до 31,5 млрд. лева. Ръстът през юни беше 14,7% на годишна база.

Запазва се ръстът при жилищното кредитиране  - в рамките на 18,2% на годишна база до 15,35 млрд. лева към края на юли. Потребителските кредити възлизат на 14,55 млрд. лева, което е ръст от 13,1% спрямо юли 2021 година.