Какво е да живееш с инфлация от 100%?

Габриел Галдеано не спи от полунощ. Зад него са наредени щайги с червени домати и люти чушки, а до тях - лъскави мандарини. Продавачът на зарзават седи на малка масичка и разписва касови бележки. Той е притеснен, от дълго време. През последните месеци цените на храните в Аржентина се повишиха значително. Разходите за енергия, транспорт и опаковъчни материалисъщо нарастват. 

„Усещаме го веднага", казва Галдеано и дава за пример лимоните, чиято цена се е удвоила за два месеца. Очаква се тази година инфлацията в Аржентина да достигне 90%, като някои икономисти прогнозират дори трицифрен процент - много по-висок, отколкото в повечето други страни по света, където инфлацията също е водеща тема в медиите. Много аржентинци консумират по-малко, казва Галдеано. „Днес работим с минимални маржове“, признава той пред германския Frankfurter Allgemeine Zeitung. 

Повечето търговци на Mercado Central (централния пазар) в Буенос Айрес, един от най-големите пазари на едро в Латинска Америка, са на същото мнение. Оттук се снабдява с плодове и зеленчуци метрополисът на аржентинската столица с 15 милиона жители. Над сто хиляди тона храна се продават всеки месец. Още в тъмнината пред огромния обект в предградието Ла Матанза се е образувала колона от камиони, която се насочва към 18-те огромни халета, където чакат стотици търговци на едро. Работниците се движат с мотокари, повдигачи на кашони и колички. Кашоните се разтоварват и изчезват в отворените порти на халетата за продажби. Пара и цигарен дим накъсват иначе студения сутрешен въздух. 

22 млн. получатели на социални помощи

Търговците на Mercado Central са свикнали с колебанията на цените, но в момента ситуацията е екстремна. Тя напомня на мнозина за кризата от 2001 и 2002 г., когато след срива на финансовата система инфлацията нарасна до над 40%, а бедността - до над 50%. Страната никога не е успявала да се измъкне от инфлационния капан. През последното десетилетие инфлацията във втората по големина икономика в Южна Америка никога не е била под 25%, а през последните години е доста по-висока, като през тази година достигна нов връх - без изгледи за подобрение. Лявото правителство харчи много повече, отколкото взема. 

„Държавният бюджет на практика е сринат, дефицитът е извън контрол", казва в интервю икономистът и бивш министър на производството и труда Данте Сика. Според него няма повече заеми, затова правителството прибягва до печатарската машина, за да финансира дефицита. „А това ускорява инфлацията“. 

Инфлацията се отразява по различен начин на населението. В някои групи тя дори предизвика бум на потреблението. Ресторантите в центъра на Буенос Айрес са пълни всяка вечер, и то не само с бразилци, които се чувстват като крале в Аржентина с покупателната си способност. Търговските центрове са пълни с аржентинци с пълни чанти за пазаруване. Тези, които имат песо, искат да се отърват от тях, за да не останат с валута, която се обезценява ежедневно, казва Сика. Тези, които не могат да инвестират в чуждестранна валута, харчат парите и купуват стоки като инвестиция. Но нищо от това не е устойчиво.

В крайна сметка 20% от аржентинците могат да се определят като добре или много добре печелещи. Те поддържат потреблението в Аржентина. Търговецът на зеленчуци Галдеано също се възползва по някакъв начин от това. Но дори той, който се причислява към средната класа, усеща инфлацията все по-силно. „Трябва да продължим да се ориентираме надолу", казва той и съобщава, че двамата със съпругата му се замислят, преди да поканят отново приятели на гости. В миналото няколко хубави парчета месо се приемаха за даденост при такива случаи. Днес Галдеано се замисля дали да не сервира нещо друго - по-евтино. В миналото не му се е налагало да се притеснява за това. Проучване стига до заключението, че покупателната способност на аржентинците е намаляла средно с 23% годишно през последните пет години. Галдеано се тревожи най-вече за бъдещето си. „Трябва да имаш нещо за старините си", казва той, „държавните пенсии не са достатъчни".