Защо бивш централен банкер получи Нобелова награда за икономика?

С малки изключения носителите на Нобелова награда за икономика са американски професори мъже, чиито революционни изследвания датират отпреди няколко години. В това отношение икономистът Бен Бернанке, един от тазгодишните носители на наградата в памет на Алфред Нобел за икономически науки, е типичен лауреат. За разлика от колегите си Дъглас Даймънд и Филип Дибиг, които също получиха наградата, и от повечето си предшественици обаче Бернанке е известен не само сред експертите. Като президент на най-важната централна банка в света - Федералния резерв, 68-годишният президент беше един от най-влиятелните хора във финансовия свят от 2006 г. до началото на 2014 г. По това време той ръководеше американската и световната икономика в условията на глобална финансова криза, която имаше своя апогей с фалита на американската банка Lehman Brothers през 2008 г.

Това беше най-сериозната икономическа криза след Голямата депресия от 30-те години на миналия век - кризата, с чието изучаване Бернанке си беше спечелил слава в научните среди. Именно тези изследвания, които са в основата и на управлението на кризата като председател на Фед, са причината сега той да получи престижната награда.

Като изследовател Бернанке, днес сътрудник в Brookings Institute във Вашингтон, окръг Колумбия, е показал как напливът на клиенти към банките, за да изтеглят спестяванията си, превръща сравнително обикновена рецесия през 30-те години на миналия век в сериозна криза с драматични последици в световен мащаб, обясни шведският икономист Джон Хаслър от Нобеловия комитет, отговарящ за обявяването на резултатите. По-специално, било е оценено, че Бернанке е анализирал, въз основа на исторически източници и статистически методи, кои фактори са изиграли роля за срива на брутния вътрешен продукт. По този начин той ясно е доказал, че най-голяма роля за срива са изиграли фалиралите банки.

„Тази опасна динамика може да бъде предотвратена, ако правителството осигури застраховка на депозитите и действа като кредитор от последна инстанция за банките", каза Хаслър. „Това показа, че банките трябва да бъдат там“. Според него без тях икономиката функционира много по-зле. Затова под ръководството на Бернанке Фед предостави гигантски суми, за да осигури функционирането на финансовия сектор по време на кризата.

Само правилно регулираните банки са стабилни банки

Даймънд, професор в професор в University of Chicago Booth School of Business, и Дибвиг, професор в Olin Business School of Washington University в Сейнт Луис, са отличени за разработването на теоретични модели за ролята на банките в обществото. Те са обяснили как „банките предоставят оптимално решение" за превръщане на спестяванията в инвестиции, съобщи Академията. В същото време те са показали как това прави банките уязвими от слухове за предстоящ крах.

На 15 септември 2008 г. Lehman Brothers изпадна във фалит. EPA/PETER FOLEY

Работата на Даймънд и Дибвиг разглежда важната роля, която банките имат в обществото за изглаждане на потенциалния конфликт между тези, които спестяват и изискват достъп до парите си, и икономиката, която се нуждае от инвестиции; и как правителствата могат да помогнат за предотвратяване на банкови паники, като предоставят гаранции за депозитите и действат като кредитор от последна инстанция. 

„Накратко, теорията е, че банките могат да бъдат много полезни, но са стабилни само ако са правилно регулирани", казва председателят на комисията Торе Елингсен. Откритията на тазгодишните лауреати „подобриха способността ни да избягваме както тежки кризи, така и скъпоструващи спасителни мерки". Със своите открития Бернанке, Даймънд и Дайбвиг поставят основите на съвременните изследвания в областта на банковото дело в началото на 80-те години на миналия век, казва той. „Техните анализи са от голямо практическо значение за регулирането на финансовите пазари и справянето с финансовите кризи", подчертават от Академията.

В ретроспекция обаче новоизлюпеният Нобелов лауреат Даймънд не е напълно удовлетворен от начина, по който тяхната теория е била приложена на практика по време на кризата от 2008 г. под решителното ръководство на Бернанке. Даймънд бе включен да говори онлайн по време на пресконференцията на Нобеловия комитет. Той подчерта, че в ретроспекция би било по-добре, ако Lehman Brothers не беше фалирала неочаквано, а беше спасена от държавата.

Регулаторните органи щели да могат да докажат, че могат да предприемат строги мерки. Но според него би било по-добре да се прояви по-голяма сговорчивост и да не се допусне банката да изпадне в несъстоятелност на мига. Ако регулаторните органи са били избрали по-добър подход въпреки правните трудности, световната икономика вероятно е щяла да бъде пощадена от по-лоши последствия. През септември 2008 г. Lehman Brothers се срина неочаквано за мнозина наблюдатели и по този начин се превърна в ускорител на най-голямата финансова криза в света от 30-те години насам.

Миналата година наградата за икономика също имаше трима носители - Дейвид Кард за работата му върху икономиката на труда, както и Джошуа Ангрист и Гуидо Имбенс за приноса им в анализа на причинно-следствените връзки. 

Наградата в областта на икономиката не е една от първите пет, основани по волята на индустриалеца и изобретател на динамитa Алфред Нобел през 1895 г. Тази награда се дава от централната банка на Швеция и за първи път е присъдена през 1969 г., а официалното ѝ название е Награда на Sveriges Riksbank за икономически науки в памет на Алфред Нобел. Победителите получават по 10 млн. шведски крони (около 883 хил. долара).