Бизнес активността в еврозоната се забави до 23-месечно дъно

Бизнес активността в еврозоната се е забавила до 23-месечно дъно през октомври, показаха резултатите от частно проучване, след като фирмите в региона отчетоха свита икономическа активност и продукция.

Общият индекс на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global за еврозоната е паднал до 47,3 пункта през октомври, след като месец по-рано той се равняваше на 48,1 пункта. Миналият месец е бил четвъртият пореден, в който индексът е отбелязал понижение, навлизайки още по-надълбоко на територията на спадовете и отбелязвайки 23-месечно дъно.

Границата от 50 пункта разделя понижение от повишение.

Ако се изключат месеците на ограничителни мерки против разпространението на коронавируса, PMI индексът е записал най-рязкото си намаление от първата половина на 2013 г. насам.

„Спадът отразява по-силните понижения в сектора на производството и на услугите, като по-значително намаление е отчетено в производството“, посочват от S&P Global в своя доклад, публикуван на сайта на компанията.

Според анкетираните бизнеси слабото търсене е натежало на икономическата активност, отчасти защото потребителите са ограничили своите разходи заради високата инфлация. Предизвикателната макроикономическа среда пък е довела до намалени нива на производство.

„Икономическите тенденции се влошиха сред страните от еврозоната, попадащи в обхвата на проучванията“, обясняват експертите. Въпреки отчетеното подобрение в Ирландия и Франция темпът на растеж на бизнес активността се е забавил спрямо септември. В други страни картината е била също толкова мрачна, като Испания, Италия и Германия записват понижения.

Германия, която е и най-голямата икономика в еврозоната, отново се е представила най-зле през октомври – според данните в страната е отчетено най-лошото влошаване на икономическите условия от май 2020 г. насам.

„След слабо трето тримесечие на слаби PMI данни и официални данни за брутния вътрешен продукт (БВП) най-скорошното проучване за началото на четвъртото тримесечие предполага, че икономиката на еврозоната се е насочила към зимна рецесия. Високата инфлация ограничава търсенето и вреди на бизнес нагласите. Опасенията, че енергийната криза може да се влоши през зимния период, също подсилват несигурността и натежават при взимането на решения“, обясни Джо Хайес, старши икономист в &P Global Market Intelligence.

Предстои през декември да влязат в сила още санкции на Европейския съюз (ЕС) срещу Русия заради инвазията в Украйна, които ще обхванат доставките на горива.

„Въпреки това Европейската централна банка (ЕЦБ) ще иска да продължи с паричното затягане, за да озапти инфлацията. Видяхме обаче известни гълъбови* намеци в реториката около заседанието на ЕЦБ през октомври, които ясно показаха, че Управителният съвет има опасения за бързовлошаващите се икономически перспективи“, допълни Хайес. По думите му допълнителни низходящи движения биха могли да затруднят задачата на централните банкери, тъй като може да се появят опасения за твърде агресивно парично затягане.

Миналата седмица ЕЦБ очаквано одобри второ поредно лихвено увеличение от 75 базисни пункта (б.п.), след като през септември предприе този ход за пръв път в историята си (ако не се вземе предвид техническата корекция в седмиците малко след началото на паричния съюз).

С хода трите основни лихвени процента на ЕЦБ се покачиха на ниво от 2%, 2,25% и 1,5%, считано от 2 ноември 2022 г.. Депозитната лихва от 1,5% е най-високата от 2009 г. насам.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.