ЕЦБ повиши депозитната лихва със 75 базисни пункта до най-високото ниво от 2009 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) показа, че е сериозна в намеренията си да потуши инфлационния пожар в Европа, който вече месеци наред гори спестяванията на домакинствата. В четвъртък (27 септември) финансовата институция, начело с Кристин Лагард, одобри второ поредно лихвено увеличение от 75 базисни пункта (б.п.), след като през септември предприе този ход за пръв път в историята си (ако не се вземе предвид техническата корекция в седмиците малко след началото на паричния съюз).

Стъпката е в съответствие с очакванията на икономисти и анализатори, като се има предвид, че в последните седмици редица представители на ведомството апелираха за по-агресивни ходове.

Инфлацията в еврозоната достигна 9,9% на годишна база през септември. Източник: Bloomberg L.P.

Мотивиращият фактор зад решението е ясен - инфлацията, която е близо до достигането на двуцифрено равнище. През септември потребителските цени са се покачили с 9,9% на годишна база, показаха окончателните данни на европейската статистическа служба Евростат. Предварителните изчисления дадоха резултат от 10%, като низходящата ревизия спаси ЕЦБ от допълнителни критики за забавена реакция спрямо макроикономическата среда на покачващи се цени, лихви и несигурност.

С хода трите основни лихвени процента на ЕЦБ се покачват на ниво от 2%, 2,25% и 1,5%, считано от 2 ноември 2022 г.. Депозитната лихва от 1,5% е най-високата от 2009 г. насам, пише Ройтерс.

"Инфлацията остава твърде висока и ще се задържи продължително време над целевото равнище", предупреждават от банката, като допълват, че следващите решения ще се взимат постепенно. "Решенията на Управителния съвет за бъдещата траектория на лихвените проценти ще се основават на развитието на перспективите за инфлацията и икономиката, като решенията ще се вземат от заседание на заседание", става ясно от изявлението на сайта на ведомството.

„Инфлацията е твърде висока. Необходимо е рязко покачване на лихвите. Необходимо е обаче ЕЦБ да следи и спредовете при облигациите, затова (ход) над 75 б.п. e малко вероятен“, прогнозира преди заседанието Брайън Мартин от ANZ, цитиран от Ройтерс.

Вниманието на инвеститорите след заседанието, когато предстои Лагард да проведе традиционната си конференция, обаче няма да е фокусирано само върху пътя на лихвите, а и върху евентуалното парично затягане на ЕЦБ.

Количественото затягане е процесът на продажба на държавни ценни книжа (ДКЦ) от дадена централна банка. Основната цел е чрез продажбите доходността на ДКЦ да се покачи, а нараснат ли лихвите, това би направило тегленето на заеми по-малко привлекателно и би свило икономическата активност. Крайният резултат е - на който се надява и ЕЦБ - забавянето на инфлацията.

Според Bloomberg Economics количественото затягане, или реалното свиване на баланса на финансовата институция на стойност около 9 трлн. евро, може да започне през март догодина.

ЕЦБ може да започне да свива баланса си в началото на 2023 г. Източник: Bloomberg L.P.

"Просто не виждам необходимостта да имаме толкова голям баланс. Освен това, ако затягаме паричната си политика, то е необходимо всички инструменти да сочат в същата посока", каза наскоро управителят на Латвийската централна банка и член на ЕЦБ Мартинс Казакс.

"Трябва да използваме нашите инструменти по подреден начин - първо са лихвените повишения, с бързо увеличение до неутралното равнище и след това е възможен по-гъвкав темп. На второ място и на по-късен етап е нормализирането на баланса", обясни по-рано през октомври Вилроа дьо Гало, който е начело на Френската централна банка.

В четвъртък ЕЦБ реши и да промени реда и условията по третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III). "В най-тежкия етап на пандемията този инструмент изигра ключова роля за неутрализиране на низходящите рискове за ценовата стабилност. В момента е необходимо той да бъде променен така, че да съответства на цялостния процес на нормализиране на паричната политика", обясняват от ЕЦБ. За целта ще бъдат коригирани приложимите към TLTRO III лихвени проценти, считано от 23 ноември 2022 г., а на банките ще бъдат дадени допълнителни дати за доброволно предсрочно изплащане.

Що се отнася до програмите за покупка на активи APP и PEPP, ЕЦБ ще продължи "да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, в продължителен период от време след датата, на която започна да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо". Реинвестирането на погашения по PEPP ще продължат "поне до края на 2024 г."