ЕЦБ може да започне количественото затягане през 2023 г.

Тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвите за пръв път от 11 години насам, като още през лятото изпрати ясен сигнал към пазарите и анализаторите, че в следващите месеци предстоят още такива ходове. Устойчивото ускоряване на инфлацията, която през септември изкачи нов връх от 9,9% на годишна база, обаче мотивира някои от централните банкери да апелират за използването на още един инструмент на паричната политика - т. нар. парично затягане (QT).

Количественото затягане е процесът на продажба на държавни ценни книжа (ДКЦ) от дадена централна банка. Основната цел е чрез продажбите доходността на ДКЦ да се покачи, а нараснат ли лихвите, това би направило тегленето на заеми по-малко привлекателно и би свило икономическата активност. Крайният резултат е - на който се надява и ЕЦБ - забавянето на инфлацията.

Макар да е ясно, че лихвите в еврозоната ще продължат своето възходящо движение, някои от централните банкери започнаха да насочват вниманието и към свиването на рекордния баланс от почти 9 трлн. евро на банката.

"Просто не виждам необходимостта да имаме толкова голям баланс. Освен това, ако затягаме паричната си политика, то е необходимо всички инструменти да сочат в същата посока", каза наскоро управителят на Латвийската централна банка и член на ЕЦБ Мартинс Казакс.

По думите му важен урок от пандемията е, че паричната политика е ефективна, когато е "комбинирана с различни инстрименти".

На подобно мнение е и ръководителят на Германската централна банка (Бундесбанк) Йоахим Нагел. Според него ЕЦБ трябва да продължи с решителното покачване на лихвите и да намалява баланса си, за да се подсигури, че инфлационните очаквания няма да излязат извън контрол.

"Ако инфлационните очаквания излязат извън контрол, лихвите ще трябва да бъдат повишени още по-бързо и високо и макроикономическата цена за това също ще бъде по-висока. Това е сценарий, който абсолютно искаме да избегнем", каза Нагел, като подкрепи по-агресивен подход към паричната политика.

Към момента лихвата по депозитите на ЕЦБ е на ниво от 0,75% - все още е далеч от считаните за неутрално равнище (тоест нито стимулиращо, нито ограничаващо растежа) 1,5-2%.

ЕЦБ може да започне да свива баланса си в началото на 2023 г. Източник: Bloomberg L.P.

Вилроа дьо Гало, който е начело на Френската централна банка, смята, че ЕЦБ трябва да повиши лихвите до близо 2% до края на годината с резки увеличения, преди да предприеме по-гъвкав подход и потенциално да започне предпазливо намаляване на баланса си на по-късен етап.

"Трябва да използваме нашите инструменти по подреден начин - първо са лихвените повишения, с бързо увеличение до неутралното равнище и след това е възможен по-гъвкав темп. На второ място и на по-късен етап е нормализирането на баланса", обясни Дьо Гало.

Коментарите на централните банкери оставят впечатлението, че количественото затягане може най-малкото да бъде обсъден на предстоящото на 27 октомври заседание на ЕЦБ - такива очаквания имат и икономистите на Bloomberg Economics, според които е възможно в края на месеца да бъде коментиран подходящият момент за QT.

Според Bloomberg Economics (BE) реалното свиване на баланса може да започне през март.

Данните на ЕЦБ сочат, че матуритетът на близо 1% от притежаваните облигации ще изтича всеки месец, като това би означавало, че може да отнеме десетилетие или повече, за да се свият изцяло тези покупки.

Затова подобно на други централни банки, например Федералният резерв на САЩ, ЕЦБ може да започне активни продажби на облигации с цел намаляване на баланса, въпреки че от Bloomberg Economics очакват ЕЦБ да разплита нишката си предпазливо.