Търговският спор между ЕС и САЩ е на ръба на ескалацията

Измерението, което трансатлантическият спор междувременно придоби, се вижда от писмото на Американската международна асоциация на автомобилните търговци, която представлява VW в САЩ, до Министерството на финансите на САЩ. „Излагаме на риск отношенията си с търговски партньори и верни съюзници като Република Южна Корея, Япония, ЕС и Обединеното кралство", се казва в документа.

Авторите критикуват, че законопроектът не отчита „реалностите на пазара в САЩ". Той щял да „раздели", „да създаде объркване" и „да саботира общата ни цел за постигане на по-зелено бъдеще". 

И все пак спорът за батериите не е единственият конфликт в трансатлантическия дневен ред. Санкциите, които САЩ наложиха на китайската индустрия за чипове през октомври, също разгневиха европейците. ЕК се оплаква, че контролът върху износа е наложен „едностранно", но ефектът му е „екстериториален": той засяга не само американски и китайски компании, но и фирми от трети страни - в Европа например нидерландския производител на машини за чипове ASML.

С това ЕК се позовава на две критики, които редовно отправяше към търговската политика на бившия президент Доналд Тръмп. Всичко това демонстрира и какво стои зад нарастващото напрежение с американците: страхът, че икономическият национализъм се завръща във Вашингтон.

Именно с цел разрешаване на подобни търговски конфликти и по-тясно сътрудничество в областта на технологичната политика миналата година ЕК и правителството на САЩ основаха Трансатлантическия съвет (ТС). „Партньорство за възстановяване на баланса на световните вериги за доставки в полупроводниковата индустрия" - това беше една от обявените цели.

Сега обаче границите на трансатлантическото сътрудничество стават очевидни. Американците очевидно са загубили търпение към европейците, особено когато става дума за отношения с Китай. Новите правила за износ са много по-широкообхватни от всичко, което би могло да бъде постигнато с консенсус в ЕС. Малко вероятно е на следващото заседание на Трансатлантическия съвет на 5 декември да бъде постигнато споразумение по въпроса за чиповете.

Брюксел настоява за европейска независимост

Брюксел вече обмисля да използва санкциите на САЩ като лост за договаряне на по-добри инвестиционни условия за ЕС в Народната република. „Китайците също са зависими от нас, Европа е най-важният им пазар. Те се надяват да получат от нас технологиите, които Америка вече не доставя", обяснява високопоставен дипломат от ЕС.

Едно е сигурно: спорът между трансатлантическите партньори е последното нещо, от което се нуждае Европа. Ето защо директорът на IfW Щефан Кутс предупреждава, че не бива да се предприема мащабна „контраатака на ЕС". Законът за намаляване на инфлацията предвижда разходи за индустриална политика, разпределени за десет години, които съответстват на по-малко от два процента от годишното икономическо производство на САЩ. „Само седемгодишната програма Next Generation EU е четири пъти по-голяма по отношение на годишния икономически резултат", обяснява Кутс.

Габриел Фелбермайр, ръководител на Австрийския институт за икономически изследвания, предвижда „продължителен спор, който напомня на продължаващия въпрос за субсидиите в самолетостроенето между Airbus и Boeing. В най-лошия случай ще се получи надпревара за субсидии, която едва ли ще може да бъде решена от неработещата СТО, а ако бъде решена, то едва след много години“. 

Според Фелбермайр би било много по-добре, ако ЕС и САЩ координират усилията си. „Разбираемо е, че правителството на САЩ не иска да субсидира производството в Китай с парите на американските данъкоплатци.

Шефът на Ifo Фюст също предупреждава: „Тези преговори със САЩ трябва да се разглеждат в по-широкия контекст на връзката между политиката в областта на климата и търговските правила. В края на краищата ЕС възнамерява да въведе и корекция на границите по отношение на CO2, което може да се разглежда като протекционистка мярка. Тук би било важно да се постигне разбирателство със САЩ“.