По-важното от миналата седмица 

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Народното събрание възложи на Министерския съвет да се заеме с лицензирането и сключването на договор за доставки на неруско ядрено гориво. За решението, внесено от ГЕРБ, гласуваха 156 депутати, БСП и "Възраждане" бяха против. Освен Русия свежо ядрено гориво за реактори като тези в Козлодуй произвеждат и компаниите Westinghouse и Framatom.  

Две цени на тока за бизнеса ще има през 2023 г. след компенсациите. Парламентът одобри два различни тавана - един за клиентите на ниско и средно напрежение и друг за тези на високо напрежение. Последните, общо взето, са няколкостотин от най-големите заводи в България. За тези на ниско и средно напрежение, каквито са огромен дял от всички потребители на свободния пазар, таванът ще е 200 лв./мВтч, което е с 50 лв. по-малко от сегашния. За голямата индустрия, свързана директно към мрежата на Електроенергийния системен оператор, таванът ще остане 250 лв./мВтч.

EK одобри първия транш от безвъзмездни средства в размер 1,37 млрд. евро за България по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Сумата представлява около 23% от всички грантове по плана за възстановяване (общо 5,37 млрд. евро). Предстоят формални процедури, като се очаква през декември средствата вече да са на разположение на страната.

Служебното правителство предлага непропорционално увеличение на акцизите върху цигарите от следващата година. Ако записаният в проекта за промени на ДОПК календар бъде приет, цигарите във високия ценови сегмент ще се увеличават с по 13-14 ст. на година до 2026 г. За сметка на това най-евтините цигари ще поскъпват със средно 20 ст. Увеличението е най-голямо при две от категориите - бездимните стикове, които би трябвало да поскъпват с 40 ст., и при тютюна за пушене, чиято цена трябва да се увеличи със 70-80 ст. на пакет при средна стойност 10 лв.

За тази година ЕК очаква икономиката на България да нарасне с 3,1%. Това е с 1 процентен пункт повече в сравнение с прогнозата от пролетта, когато се очакваше брутният вътрешен продукт (БВП) да се разшири с 2,1%. За следващата година обаче от Брюксел очакват българският БВП да забави ръста си до 1,1%. В пролетната прогноза беше заложен растеж от 3,1%, което представлява разлика от 2 пр. пункта в прогнозите. За 2024 г. ЕК очаква икономиката на България отново да ускори ръста си до 2,4%.

Европа, ЕС и еврозоната

Европейската комисия представи концепцията си за реформа на Пакта за стабилност и растеж. В нея се препоръчва да се договорят с държавите индивидуални планове за намаляване на дълга и дефицита, които след това ще трябва да бъдат одобрени от останалите държави от ЕС. По този начин на държавите следва да се предостави по-голяма свобода на действие, отколкото досега, и да могат сами да определят подхода си към таваните на дълга. В замяна на това прилагането ще бъде по-строго контролирано и санкционирано. Сегашните горни граници за нов дълг (3% от БВП) и за държавен дълг (60%) ще продължат да се прилагат, но могат да бъдат постигнати по различни начини. Сега предложенията се обсъждат с държавите членки.

Френският министър на финансите и икономиката Брюно Льо Мер отправи остра критика към пакета за климата, представен от президента на САЩ Джо Байдън през август, и призова за „бърз отговор от страна на Европейския съюз". Предисторията на спора е, че със „Закона за намаляване на инфлацията" САЩ насърчават с 400 млрд. долара предимно местни технологии, неутрални по отношение на климата. Това включва технологиите за батерии, които са от решаващо значение за електронната мобилност. ЕС обаче изисква електрическите превозни средства от ЕС също да се ползват от данъчните облекчения в САЩ. В противен случай Льо Мер иска ЕС да предприеме контрамерки като нови правила за вноса от САЩ или инструменти на търговската политика. Не е изключено и подаване на жалба до Световната търговска организация.

ЕС се споразумя за партньорство в областта на енергетиката и суровините с Казахстан. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и министър-председателят на Казахстан Аличан Смажилов подписаха в този смисъл споразумение в рамките на Световната конференция за климата COP27. То има за цел да осигури доставката на определени суровини и да разработи вериги за създаване на стойност за устойчиво произвеждани водород и батерии. Конкретни проекти ще бъдат разработени през следващите шест месеца. Фон дер Лайен обяви, че на COP27 иска да сключи споразумения за закупуване на зелен водород и с Намибия и Египет.
 

ЕК претърпя поражение в спора за данъчните сделки на държавите от ЕС с корпорациите. Съдът на Европейския съюз постанови, че ЕК неправомерно е поискала връщане на данъци от дъщерно дружество на Fiat в Люксембург, като отмени по-ранно решение на Европейския съд. В случая не е имало незаконна държавна помощ. Комисарят на ЕС по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер нарече решението „поражение за данъчното правосъдие". Въпреки това, каза тя, то предоставя важни насоки за прилагането на правилата на ЕС за държавните помощи в областта на данъчното облагане.

Според различни съобщения в медиите финансовите министри от ЕС искат да смекчат прилагането на банковата реформа "Базел III" в ЕС в няколко точки. Преди всичко трябва да се предотврати значително увеличаване на капиталовите изисквания за банковата система на ЕС.

ЕК понижи прогнозата си за растежа. Поради енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна, брутният вътрешен продукт в еврозоната вероятно ще нарасне само с 0,3% през 2023 г. при инфлация от 6,1%. През лятото ЕК все още предполагаше +1,4 %.  

Британската икономика се сви с 0,2% през третото тримесечие в сравнение с предходното. „Не си правя илюзии, че не ни очаква труден път", заяви министърът на финансите Джереми Хънт при публикуването на данните. Хънт ще направи изявление за бюджета през тази седмица. Според съобщения в медиите той вероятно ще обяви драстични съкращения на разходите и увеличение на данъците.

Министърът на финансите на Ирландия Паскал Донохоу се кандидатира за втори мандат като председател на Еврогрупата. Донохоу ръководи органа от лятото на 2020 г., а изборите трябва да се проведат през декември.

Северна Америка

Няколко дни след края на междинните избори мнозинството в двете камари на Конгреса все още не е ясно. В Камарата на представителите опозиционните републиканци спечелиха няколко места, но все още не е ясно дали ще успеят да отнемат абсолютното мнозинство на демократите. В Сената обаче демократите запазиха мнозинството си. 

Министерството на финансите на САЩ актуализира оценката си за паричната и фискалната политика на търговските партньори. В него се заключава, че към юни 2022 г. нито един от основните търговски партньори не е манипулирал валутните си курсове, за да получи нелоялни конкурентни предимства. По-специално САЩ смекчиха опасенията си относно паричната политика на Швейцария, която доскоро беше в "списъка за наблюдение" на министерството. В продължение на години Швейцарската централна банка се противопоставяше на поскъпването на франка с покупки на чуждестранна валута, но от юни насам толерира известно поскъпване на франка.

Инфлацията в САЩ спадна до 7,7% през октомври (8,2% през септември).

Войната в Украйна 

В сряда българското правителство взе решение да се включи - на първо време с инструктори - във военната мисия на Европейския съюз в подкрепа на Украйна. В същия ден, с близо седмица закъснение, говорителката на руското външно министерство намери за нужно да обърне внимание на решението на парламента в София за предоставяне на оръжие за Украйна. 

„Разглеждаме решението на Народното събрание на Република България за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна като поредния неприятелски акт срещу страната ни, който ще доведе до по-нататъшно влошаване на намиращите се и без това в плачевно състояние двустранни отношения. Сега отговорността за продължаването и ескалацията на конфликта в Украйна, многохилядните жертви сред мирното население, разрушаването на гражданската инфраструктура и подкопаването на сигурността в Европа лежи изцяло и върху София", каза Мария Захарова. 

Москва бе принудена да опровергава твърденията на Вашингтон, че захранва режима на Ким Чен Ун, закупувайки артилерийски снаряди от Северна Корея. Иранският външен министър призна, макар и половинчато, че страната му е доставила на Русия бойни дронове, а в началото на седмицата иранският президент Ибрахим Раиси лично посрещна долетелия в Техеран секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев. Иранските дронове са важен елемент от въздушната кампания през последния месец, при която Русия разруши напълни или частично около 40 процента от украинската енергийна инфраструктура.

Кметът на Киев Виталий Кличко предупреди 3-те милиона свои съграждани да потърсят роднини и приятели в предградията, при които да се преместят, ако токът, парното и водата спрат през зимата. „Враговете ни правят всичко по силите си да държат града без отопление, без електричество и без водоподаване. Как ще издържим ще зависи от подготовката ни за различни сценарии. От това зависи бъдещето на нашата страна и на всеки един от нас. ... Ние, украинците не сме нужни на Путин. Той се нуждае от земя, нуждае се от Украйна без нас. Затова се случва всичко това и този геноцид. Задачата му е ние да измрем, да измръзнем или да избягаме от нашата страна, така че тя да остане за него“. 

Но основната промяна настъпи на фронта в Южна Украйна. В сряда следобед командващият обединената руска групировка в Украйна обясни пряко по телевизията  на министъра на отбраната, че положението в Херсон и прилежащите му територии на десния бряг на Днепър е неудържимо. Генерал Сергей Суровикин предложи, а министър Сергей Шойгу нареди изтегляне на предварително подготвените позиции на левия бряг на реката. „Ще съхраним най-важното - живота на нашите войници и като цяло боеспособността на войсковата групировка, държането на която на десния бряг (на Днепър) в ограничен район е безперспективно," увери Суровикин.