Русия удвои дела на юана и златото в Националния суверенен фонд

Руското министерство на финансите удвои количеството китайски юани и злато, които може да държи в Националния суверенен фонд. Голяма част от спестяванията на страната са замразени от международни санкции заради нашествието в Украйна, пише Bloomberg.

Потенциалният дял на юана беше увеличен до 60% в Националния суверенен фонд, а на златото – до 40%, за да станат инвестициите в него „по-гъвкави“, съобщи финансовото министерство в комюнике в петък. Министерството информира още, че сметките му в британски паунди и японски йени в централната банка са били сведени до нула. В последните години Русия увеличава дела на юана в резервите си. Графика: Bloomberg LP

Националният суверенен фонд беше увеличен до 186,5 млрд. долара през ноември спрямо 154,8 млрд. долара през февруари, когато президентът Владимир Путин нареди на войските да навлязат в Украйна.

След като години наред трупаше спестявания в долари и евро, Кремъл реформира икономическата си стратегия и започна да ограничава спестяванията в активи на „враждебни правителства. Това се случи, след като САЩ и съюзниците им започнаха да налагат санкции заради анексирането на Крим през 2014 г. Деноминираните в долари, евро, паунди и йени активи на Русия бяха замразени след нашествието тази година. От всички „приятелски“ активи юанът е най-уместната валута за резервите на страната, заяви финансовият министър Антон Силуанов по-рано тази седмица.

Промяната може да няма силен ефект за пазара, отчасти защото може да бъде изпълнена чрез преместване на активи, които централната банка вече държи, счита Bloomberg Economics.

„Ходът на финансовото министерство ще има слаби незабавни последици за пазара по две причини. Първо, правилото предписва как Руската централна банка трябва да разпределя свръхприходите от петрол и газ, т.е. приходи над 8 трлн. рубли на година, но намаленият износ на петрол означава, че е малко вероятно такива приходи да бъдат достигнати през 2023 г. Второ, Руската централна банка няма да е принудена да продава или купува каквито и да било активи на отворения пазар за целите на новата структура – това може да бъде направено в рамките на счетоводния баланс на централната банка“, коментира Александър Исаков от Bloomberg Economics.

Юанът беше използват за 14% от износа към края на третото тримесечие спрямо близо нула в началото на годината, тъй като компании променят валути, сочат данни на Наталия Лаврова, главен икономист в BCS Financial Group.

„Тези промени са логично адаптиране на течащи пазарни процеси“, коментира Лаврова относно новата структура на националния фонд. „Юанът се превръща в новия долар заради растящата си ликвидност и относително ниска волатилност“, допълва тя.