Разпадането на ЕС би свило българския БВП с над 8% 

Разпадането на Европейския съюз (ЕС) би довело до огромни загуби в благосъстоянието на държавите членки, показва ново проучване. Според изследването на института ifo и EconPol Europe от разпадането на ЕС ще пострадат не само получателите на трансферни плащания, но и нетните платци като Германия.                                                     

Проучването на ifo и EconPol Europe показва, че брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението ще намалее с 8,3% в България, с 5,2% в Германия, 7,8% в Австрия, 7,7% в Нидерландия и 10,2% в Белгия. За Франция и Италия загубата е по 4,1%. Най-големи загуби ще претърпят по-малките икономики като Малта (19,4%), Люксембург (18,1%) и Естония (11,8%).

„Ако се вземат предвид и трансферните плащания между държавите от ЕС, загубата на благосъстояние ще се задълбочи почти двойно за получатели на трансфери като Унгария, Литва и България", казва изследователката от ifo Ясмин Грьошл. Нетните платци като Германия и Швеция ще загубят малко по-малко. 

„Въпреки това ползите, които нетните платци биха могли да получат от прекратяването на трансферните плащания, биха били много по-малки от загубите, които биха възникнали в резултат на разпадането на ЕС", каза Грьошл. Така за Германия ползите биха възлизали само на 0,2 процентни пункта в сравнение със загуба от 5,2% от разпадането на всички споразумения на ЕС.

Разпускането на Митническия съюз би имало по-малко въздействие

Според изчисленията на икономистите по-малките държави от ЕС ще пострадат повече от последиците от разпадането само на вътрешния пазар на ЕС. Според проучването загубата на благосъстояние за големите икономики в ЕС като Германия (3,6%), Франция (3%), Италия (2,7%) или Испания (2,5%) е по-ниска от тази за малките икономики в ЕС. За Австрия разпадането на единния пазар на ЕС би означавало загуба на благосъстояние от 5,6%.

От друга страна, разпадането на митническия съюз на ЕС би довело до по-малки последици от разпадането на единния пазар. Според проучването най-големи загуби биха настъпили в Ирландия (0,4%), както и в Чешката република, Люксембург, Полша и Словения (по 0,3%). Негативните последици за останалите държави от ЕС биха били малки в сравнение с днешните им резултати. Разпадането на еврозоната би имало отрицателни последици за всички държави членки. Те обаче биха били значителни само за Люксембург (2,5%) и Германия (0,7%). 

В проучването се изчислява промяната в БВП на глава от населението в държавите от ЕС, както и в други трети държави, в сравнение с базовата 2014 г. за различни сценарии: пълно разпадане на ЕС (със и без отчитане на трансферните плащания между държавите членки); разпадане на вътрешния пазар на ЕС; разпадане на митническия съюз; разпадане на Шенгенското споразумение; както и разпадане на всички споразумения за свободна търговия на ЕС с трети държави.