Р. Велкова: Инфлацията се охлажда от октомври, но остава извън целта за еврозоната

Инфлацията в България се охлажда от октомври, но въпреки това показателят остава извън границите на Маастрихтските критерии, изтъква финансовият министър Росица Велкова в ефира на БНТ.

Стандартният конвергентен доклад ще бъде извършен в началото на 2024 г. При целева дата за влизане в еврозоната през 2024 г. правителството трябваше да поиска доклад до края на февруари, за да може Европейската комисия (ЕК), в рамките на няколко месеца, да извърши всички необходими проверки и да даде отговор и да препоръча на държавите членки дали са готови за еврозоната или не", обясни Велкова по отношение на процедурата по приемане на еврото.

„На фона на неприетите законопроекти от последното Народно събрание, подавайки един конвергентен доклад, ние ще получим отговор, че той не отговаря на ангажимента, който е приет“, посочи още финансовият министър.

Велкова подчерта също, че единственият критерий, по който не отговаряме на Маастрихтските критерии, е инфлацията. "Няма как да отговорим, ако април извършват оценката, на критерий инфлация", посочи още тя.

По думите ѝ служебното правителство е регулирало инфлацията в степен, при която то може да окаже влияние върху енергийните източници - на цената на петрола, газа, цената на тока беше субсидирана. Велкова посочи, че от октомври инфлацията постепенно се охлажда.

Новата дата, която постави служебното правителство, за влизане в еврозоната е 1 юли 2024 г.

"Реалистично е, ако подадем за конвергентен доклад през юли 2023 г., но трябва да имаме приети закони и да имаме увереност, че отговаряме на инфлацията с условието, че ще бъдем третирани като Хърватия с изключване на три страни с най-ниска инфлация, и да покажем устойчивост и фискална стабилност", заяви Велкова и поясни, че ако отговаряме на всички критерии, може да се говори за дата, която не е 1 януари 2024 г. или 2025 г. „Можем да говорим за дата юли 2024 г.“, подчерта министърът.

По отношение на бюджет 2023 г. Велкова отбеляза, че много трудно може да се постигне бюджетен дефицит от 3% за 2023 г., защото изоставаме в усвояването на европейските средства. През 2022 г. сме били с дефицит под 3% благодарение на икономията на капиталовите разходи при европейското финансиране и Плана за възстановяване и устойчивост, обясни служебният финансов министър.

"Ние усилено трябва да си изпълняваме инвестициите, като от самото начало на 2023 г. се наблюдава изпълнение на капиталовите разходи и изпълнение на европейските проекти", подчерта още Велкова.

Тя изтъкна, че служебното правителство не може да прави промени в данъчната политика, може само да предложи мерки за повишаване на събираемостта, като например възстановяване на намалените ставки на ДДС.

"Целта е да се увеличат приходите в бюджета и да се свият разходите, защото са през промяна в данъчната политика, само през определени мерки няма да може да се постигне дефицит от 3%" без свиване на разходи", каза финансовият министър.