Росица Велкова: Трябва да ограничим разходите, за да не останем без ликвидност

Служебният министър на финансите Росица Велкова съобщи пред БНР, че са разработени три варианта на проект за бюджет. В момента съгласуваме с министерствата, с ведомствата, ще обсъдим с Националния съвет за тристранно сътрудничество проект във вариант на дефицит от 6,6%. Той се формира при запазване на всички действащи политики, нормативни актове, законодателство. Без промяна в приходната и в разходните части. Работим без промяна в политиките, тъй като сме служебно правителство. 

И допълни, че не е редно да бъде внасян вторият вариант - с дефицит 3%, който налага ограничаване на значителен размер от разходите и политиките, действащи в разходната част, както и промяна в някои от приходните политики. 

"Третият вариант, който е най-подходящ, ако няма редовно правителство, това е запазване на определени разпоредби от 2022 година, които да продължат да действат през 2023 година", коментира Велкова. 

По думите ѝ Министерството на финансите е консервативна институция и посочи, че макропрогнозата на БНБ е по-консервативна от заложеното от МФ. 

"За 2023 г. БНБ залага ръст на БВП от 0,1%, докато МФ залага ръст от 1,6%. БНБ залага по-висока инфлация, отколкото МФ залага. Ние не сме консервативни при разработване на макропрогнозата", посочи тя. 

Велкова допълни, че трябва да се направят ограничения в разходите, тъй като Европа затяга фискалната дисциплина: 

"Това е нормално при постоянното вдигане на лихвите. Инвеститорите ограничено предоставят дълг на държавите. Масово страните в еврозоната намаляват дефицитите си в прогнозата за следващата година, правят консолидация. България също трябва да премине към консолидация - да ограничи разходите, да стабилизира приходната част на бюджета. Защото в един момент можем да останем без ликвидност", каза служебният финансов министър. 

Тя уточни, че към края на септември страната има излишък в размер на 1 млрд. лева: 

"Към края на октомври очакваме балансирано салдо или лек дефицит. Традиционно у нас през ноември и декември се формират значителни по размер дефицити, защото започват да се разплащат капиталовите разходи. Очакваме да завършим годината с 5,4% дефицит на начислена основа и 3,4% дефицит на касова основа". 

Тя подчерта, че подпомагане трябва да се прави за най-уязвимите групи от населението. 

"Разработваме като продължаваща политика - компенсациите за небитовите потребители на ел. енергия да продължат и през 2023 година... Ако продължаваме да повишаваме разходите за персонал при това състояние на бюджета, трябва да увеличим дълга и дефицита". 

Във връзка с влизането на страната в еврозоната през 2024 година тя изрази надежда, че ще се вземат политически решения и ще се промени политиката в приходите и в разходите, за да се влезе в разумен дефицит или да се направи консолидационна стъпка. 

"Ключово е да има политическа воля от страна на Народното събрание", смята Велкова.