Велкова: Не се отказваме от еврозоната, новата ни цел е да се присъединим от 1 юли 2024 г.

Новата ни цел е друга дата през 2024 г. за влизане в еврозоната. Бихме могли да се опитаме за 1 юли. Това каза пред БНР служебният министър на финансите Росица Велкова.

Тя беше категорична, че ще получим отказ, ако България подаде искане за конвергентен доклад до края на февруари, и отново подчерта причините, поради които няма да бъде подадено това искане - защото не сме изпълнили ангажиментите си, произтичащи от присъединяването ни към Валутния механизъм 2, а това са четири закона, които трябва да бъдат приети. Втората причина е непокриването на критерия за инфлация. 

"Няма смисъл да подаваме искане за такъв доклад, след като знаем, че отговорът ще бъде "не". ... Към юли месец има вероятност да успеем да покрием критерия за инфлация, но не 100%, а като се изключат от осредняването страните с най-ниска инфлация", коментира Велкова.

"Ако на 49-ото Народно събрание еврозоната е приоритет, могат да приемат необходимите закони, тъй като ние отново ще ги внесем. Тогава бихме могли да подадем искане за извънреден конвергентен доклад през юли. Няма пречка, за това е говорено с Комисията. Няма нормативна пречка, ако мине целият процес гладко, да се присъединим към еврозоната на 1 юли 2024 г. Това ще бъде прецедент, ако се случи, но не е забранено, не е и невъзможно", обясни Велкова.

"Ако загубим целта за влизане в еврозоната и се откажем от това, тогава ще има последствия - най-малко кредитният рейтинг на България би бил понижен и доходността и лихвите, които ще плащаме по външните заеми, биха били по-високи. Но това е само в случай на отказ от влизане в еврозоната. ... Ние не говорим за дата, от която се отказваме, а говорим за дата, която се отлага във времето, да се надяваме с шест месеца. Усилията продължават", посочи Росица Велкова.

В началото на 49-то Народно събрание служебното правителство ще внесе проект на редовен бюджет, заяви служебният министър на финансите.

Засега изчисленията показват, че дефицитът в него ще е около 6%, уточни тя и добави, че въпрос на политически решения е този процент да бъде свален до 3, за да отговаря на Маастрихтските критерии.

Ако сега не се вземат мерки за свиване на разходите, няма как да се свие дефицитът“, поясни Велкова. Според нея на бюджета ще тежат и ненаправените, но заложени, през 2022 г. 8 млрд. лева за инфраструктурни проекти, които са предимно в частта европейски средства и трябва да се направят сега, защото тази година е последната година от програмния период.