Турция се нуждае от значителна корекция на лирата

Признаци, че новият стар турски президент Реджеп Тайип Ердоган желае да се оттегли от неортодоксалните икономически политики, доведоха до повишаване на оптимизма на инвеститорите за страната му.

Тези развития са обнадеждаващи, но инвеститорите не трябва да подценяват размера на корекцията, която трябва да направи турската икономика, и риска Ердоган да обърне курса, преди промяната в политиката наистина да започне да дава плодове, пише за FT Лиъм Пийч, старши икономист за нововъзникващите пазари в Capital Economics.

Икономиката на Турция отчаяно се нуждае от корекция на политиката. Ниските лихвени проценти и рестриктивните валутни регулации доведоха до натрупване на големи икономически дисбаланси, включително висока инфлация, голям дефицит по текущата сметка и надценен обменен курс.

Носеха се слухове, че Ердоган може да смекчи икономическата си политика, ако бъде преизбран. Назначаването на Мехмет Шимшек за министър на хазната и финансите е първият убедителен знак, че наистина може да има промяна.

Шимшек е високо ценен от инвеститорите и пазарите реагираха благоприятно на назначаването му - цената на петгодишните суапове за кредитно неизпълнение на Турция, които действат като застраховка срещу суверенно неизпълнение на задълженията, падна рязко.

Не е ясно защо Ердоган внезапно промени мнението си. Може би той е осъзнал, че сегашната политика е неустойчива и че вече не е необходима стратегия за растеж на всяка цена, след като изборите не са на дневен ред.

Каквато и да е причината, чиновниците в Турция имат да свършат много работа, за да възстановят доверието. Коментарите на Шимшек в негово изказване показаха, че страната поема ангажимент за фискална дисциплина, ценова стабилност и позоваване на по-„рационални“ политики.

Ако това е истинска промяна към ортодоксията, трябва бързо да се предприемат надеждни стъпки. Сред първите ще бъде разхлабването на хватката на политиците върху валутата, смята Пийч.

Различни валутни ограничения и интервенции на централната банка бяха използвани за поддържане на лирата на изкуствено силно ниво през последните месеци. Те бяха успешни преди изборите, но имаха цена: валутните резерви на централната банка, които вече бяха на опасно ниски нива, спаднаха още повече и Турция загуби конкурентоспособност при износа.

Политиците, които искат устойчив обрат в текущата сметка и привличане на чужд капитал, не могат да се надяват да постигнат това без конкурентен обменен курс. Турция се нуждае от значителна корекция на лирата, както в номинално, така и в реално изражение.

По-бързият темп на обезценяване би бил добре дошъл знак, че политиците облекчават обратните интервенции и позволяват на валутата да се върне към справедливата стойност. Размерът на корекцията обаче ще бъде значителен. Инфлацията също ще се увеличи, а големите и необичайни валутни спадове могат да причинят напрежение в частния сектор.

Следващата ключова стъпка ще трябва да включва промяна в политиката на централната банка. Нов управител на централната банка е минимумът необходима промяна. Който и да поеме работата, ще трябва да получи свободата да повиши рязко лихвените проценти.

Опитът на нововъзникващите пазари показва, че са необходими много години на високи реални лихвени проценти, за да се върне инфлацията до едноцифрено ниво. Преодоляването на политическите препятствия за това може да се окаже значително предизвикателство, смята Лиъм Пийч.

Това беше трудно да си го представим преди само няколко седмици. Все още обаче има въпроси без отговор. Ще бъде ли това половинчата промяна в политиката, при която лихвените проценти ще се повишат постепенно? Дали това е временна стратегия за печелене на време на политиците, докато напрежението във външното финансиране е силно? Внезапното уволнение от Ердоган на управителя на централната банка през 2021 г. е предупредителна история за опасностите от прекалено бързото увличане от оптимизма за разумни назначения.

Ако Анкара тръгне по пътя към ортодоксалната икономическа политика, средносрочната перспектива за икономиката може да се промени. Политиките, които обърнат сегашните тенденции, имат потенциала да измъкнат Турция от капана на високата инфлация и обезценяването на валутата, в който страната се намира от години.

Засега ключов фокус е да се гарантира, че тази промяна в политиката ще остане в сила. Докато властта е концентрирана в ръцете на Ердоган, заплахата остава. Това вероятно ще остане включено в рисковите премии за турските активи.

Ако промяната на Ердоган се окаже само временна, Турция се връща на изходна позиция. Една тежка валутна криза би се превърнала в по-голяма заплаха и това в крайна сметка може да причини сериозно напрежение не само в банковия сектор, а и в публичните финанси.