Инфлацията в Турция се охлажда с най-бавния си темп от ноември

Инфлацията в Турция се охлажда с най-бавния си темп от ноември, когато започна този процес, тъй като сериозните колебания в стойността на лирата оскъпяват допълнително вноса, съобщава Bloomberg.

През юни турската инфлация достигна ниво от 38,2%, което е малко по-малко от прогнозите на икономисти и от отчетените през май 39,6%.

Въпреки че резките спадове в стойността на лирата не прекъснаха напълно импулса на дезинфлацията, обезценяването на валутата засилва ценовия натиск точно когато правителството готви мерки, които включват временно увеличение от 34% на минималната заплата, като същевременно обсъжда повишаването на заплатите на държавните служители и пенсиите.

Базисната инфлация – която изключва волатилните артикули – се ускорява до 47,3% на годишна база спрямо отчетените месец по-рано 46,6%, сигнализирайки, че ценовият натиск остава силен.

Лирата загуби около една четвърт от стойността си спрямо долара, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган спечели последните избори през май и обнови икономическия си екип.

Постигането на ценова стабилност ще се окаже трудна задача, тъй като двама бивши банкери от Wall Street, които сега отговарят за икономическата политика на Турция, отменят сложни регулации и допълнителни политики, които продължиха с години и държаха лирата под контрол чрез изгаряне на резервите на централната банка.

Заплахата от нова инфлационна спирала подчертава необходимостта за засилен ангажимент по въпроса от страна на новоизбрания министър на финансите Мехмет Шимшек и управителя на централната банка Хафизе Гайе Еркан. Засега политиците сигнализират, че връщането към по-конвенционален подход ще стане постепенно, тъй като намаляват подкрепата за лирата и повишават лихвените проценти за първи път от над две години.

През следващите месеци анализаторите очакват инфлацията отново да надхвърли 40% и да се задържи на подобни високи нива и през първата половина на 2024 г. Bloomberg Economics преразгледа прогнозата си за инфлацията до края на годината до 47% спрямо предишните 43 на сто, което означава, че ръстът на цените може да достигне скорост, която да надхвърли деветкратно официалната цел от 5%.

По-слабата лира беше в центъра на фокуса на централната банка, която преразгледа лихвите миналия месец, става ясно от протоколите от срещата, като това е „първата стъпка “ от цикъла на затягане на паричната политика.

Решението за увеличаване на основния лихвен процент до 15% от предишните 8,5% – ход, който не отговаря на много прогнози – има за цел „да установи курс на дезинфлация възможно най-скоро“, изтъква регулаторът в протоколите, публикувани на 3 юли.