Руската икономика може да се възстанови от удара на санкциите още догодина

Руската икономика може да се завърне към предпандемичните си нива още следващата година, адаптирайки се към ефектите от международните санкции, въпреки че желанието на Кремъл за засилване на военния фронт може да попречи на целта.

Икономиката на страната е нараснала с 4,6% през второто тримесечие на годината и с 1,5% през първата половина, заяви премиерът Михаил Мишустин по време на среща с държавни представители в петък, цитиран от Bloomberg. Очаква се по-късно в петък федералната статистическа служба да представи официалните данни за брутния вътрешен продукт (БВП).

Задълбочаването на недостига на работна ръка допълнително затруднява ситуацията в Русия, тъй като властите се опитват да набират повече доброволци за инвазията в Украйна, която продължава вече 18 месеца. Това, на свой ред, може да доведе до промени в начина на привличане на хора, чието отсъствие да не се усеща така силно в работната сила.

Промяна в БВП на Русия на тримесечна база. Графика: Bloomberg

Миналата седмица Путин подписа закон, който увеличава наборната възраст на 30 години от 27 и забранява на мъже да напускат страната, щом веднъж са получили дигитално известие за наборна служба. Мерките може да позволят „таргетирана мобилизация“, която ще стимулира краткосрочния растеж чрез намаляване на въздействието на недостига на работна ръка и ще позволи на икономиката да достигне предвоенния си размер през втората половина на 2024 г., скоро след насрочените президентски избори, коментира икономистът на Bloomberg Economics за Русия Александър Исаков.

И все пак наборната мобилизация не е много вероятно да обърне спада при дългосрочния растеж, коментира той.

Данните за БВП означават, че руската икономика се е разширявала четири поредни тримесечия, след като отчете спад от над 4% преди година, опровергавайки очакванията за продължителен спад в отговор на санкциите заради инвазията в Украйна през февруари 2022 г. Увеличаването на военните разходи са подкрепили индустриалното производство, а потребителското търсене е набрало инерция.

Въпреки това цената на рублата приближава 100 рубли за долар, отслабвайки с почти 25% от началото на годината – спад, за който управителят на централната банка Елвира Набиулина обвини основно влошаването на условията за международна търговия.

Макар вносът да остава стабилен, ограниченията върху руските енергийни продажби, включително налагането на тавана на петролните цени от Г-7, доведе до стабилен спад на приходите от износ, което доведе до най-ниския излишък по текущата сметка на страната от две години.

Икономиката може да достигне предвоенните си размери до средата на следващата година, прогнозира Наталия Лаврова, главен икономист на BCS Financial Group, която очаква 2% растеж през 2023 г.

Наскоро руската централна банка актуализира прогнозата си растеж за годината до диапазона от 1,5% до 2,5%, посочвайки, че производството в повечето сектори, фокусирани върху местното търсене, е достигнало или дори е надминало предвоенните нива. Ръстът през следващата година се очаква да е от 0,5% до 2,5%, а за 2025 г. оценката е за 1-2%.

Властите в страната предупредиха, че капацитетът за разширяване на производството в руската икономика е все по-ограничен от условията на пазара на труда, което помага за засилване на инфлационните рискове наред със санкциите и растящите разходи на правителството, свързани с войната.

„Ако говорим за числата за цялата година, през 2024 г. Русия вече ще е отвъд нивото от 2021 г.“, посочва икономистът на „Росбанк“ Евгени Кошелев.