В ход са пет глобални икономически промени

На скорошния икономически симпозиум в Джаксън Хоул (Уайоминг) централните банкери не си правеха илюзии относно инфлацията. Заплахата от нея продължава, казаха те, а перспективите ѝ се усложняват от структурните промени в глобалната икономика.

Обикновено вторият аргумент е лесен за отхвърляне, тъй като регулаторите винаги се оплакват, че периодът им на служба е белязан от необичайна несигурност. През 2023 г. обаче те имат основания. В момента в глобалната икономика се случват пет важни промени, пише икономическият редактор на Financial Times Крис Джайлс.

Първата и най-непосредствена е необходимата корекция на политиката от намаляване на инфлацията до държането ѝ под контрол. Темпът на нарастване на цените се забави рязко в САЩ и се забавя в Европа, но председателят на Федералния резерв Джей Пауъл и президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард показаха ясно, че е твърде рано централните банкери да правят победна обиколка.

Вътрешното търсене в САЩ изненадва всички със силата си, която вероятно ще задържи инфлацията твърде висока, ако то продължи, на фона на безработица близо до исторически дъна. Въпреки че настоящите оценки на клона на Фед в Атланта, че годишният темп на растеж е напът да достигне 6 процента през третото тримесечие, почти сигурно са погрешни, икономиката на САЩ е твърде гореща и трябва да се охлади. В Европа бизнесът е потиснат, но цените (особено във ваканционните дестинации) и заплатите все още се покачват бързо, което увеличава перспективата за продължителна стагфлация.

И двете икономики ще имат нужда от време, за да се адаптират към ниска инфлация и устойчиви темпове на растеж. Това ще изисква по-високи лихвени проценти за по-дълго време, докато инфлационният натиск остане окончателно зад нас.

Но да се прецени точно кога рискът от инфлация намалява сега е още по-трудно, тъй като втората важна промяна в глобалната икономика е, че условията на предлагане далеч не са стабилни.

Отдавна отминаха дните, когато властите можеха да разберат инфлационния натиск просто чрез конструиране на най-добрите налични индикации за търсенето и сравняването им с постоянния годишен темп на устойчив растеж. Пандемията и енергийната криза от последните три години направиха подобен анализ несъстоятелен.

Вместо това икономическият анализ трябва да обхваща екстремни промени в предлагането, вариращи от пандемични локдауни и сътресения в глобалните вериги за доставки до енергийните конфликти след нахлуването на Русия в Украйна. Дори на пазара на труда тенденциите са много трудни за оценяване.

САЩ имаха инфлационен спад в участието на работната сила (в най-добрата трудова възраст) през 2021 г., преди обнадеждаващо и бързо възстановяване наскоро. Франция също отбеляза големи подобрения в наличността на работната ръка. Това обаче далеч не е повсеместно, като в Обединеното кралство все още се наблюдава нежелание или неспособност за работа.

Английската централна банка (АЦБ) е изправена пред най-трудния компромис, като трябва да се справи с проблеми с предлагането, свързани с постоянен недостиг на бизнес инвестиции след референдума за Brexit през 2016 г., рязко нарастване на дългосрочните заболявания сред служителите и енергийна криза. Банката не може да изправи тези проблеми с паричната политика, а трябва да гарантира, че търсенето е достатъчно ограничено, за да натисне по-силно инфлацията. Това ще изисква известен кураж.

Ако най-належащите проблеми на АЦБ са с ограниченото предлагане, то третата промяна е свързана с публичните финанси и е в сила най-вече от другата страна на Атлантика. Казано по-просто, Фед трябва да се справи с нежеланието на американската политика да покаже някаква сдържаност относно бюджета.

Десет месеца след началото на настоящата фискална година Бюджетната служба на Конгреса изчислява, че дефицитът на федералния бюджет е над два пъти по-голям спрямо година по-рано. Паричните постъпления са намалели с 10%, докато номиналният брутен вътрешен продукт е с около 7% по-висок от предходната фискална година. В сравнение с преди десетилетие икономиката на САЩ премина от сравнително строг фискален и разхлабен монетарен режим към реципрочна ситуация. Европейските държави са изправени пред същите отбранителни, демографски и климатични предизвикателства, които правят подобна промяна вероятна и при тях.

В по-широк хоризонт, четвъртата промяна е необходимостта да се обърне повече внимание на икономическите перспективи на Индия. В продължение на години състоянието на Китай, заедно с това на страните с високи доходи, бе доминиращо в глобалната икономика, защото той произвежда повече стоки и услуги от всяка друга страна и икономиката му растеше с около 8 процента годишно.

Тези дни са към своя край. Въпреки че икономиката на Китай е над два пъти по-голяма от индийската (според паритета на покупателната способност), нейният темп на растеж се забавя бързо. Не е нужно да прогнозираме, че Китай е напът да претърпи срив в имотния сектор, за да мислим, че Индия скоро ще съперничи на своя съсед не само по население (вече го изпревари по-рано през годината – бел. прев.), но и по отношение на приноса си към глобалния растеж. Това дори може да се случи през втората половина на тази година и вероятно ще бъде норма към 2030 г.

Придвижването на Ню Делхи към върха на класацията по принос към глобалния растеж подчертава последната глобална икономическа промяна. Индия е изключение с бързата си икономическа експанзия. На други места растежът на производителността се забави, страните издигат бариери пред търговията и насърчават устойчивостта пред ефективността. В този свят нормалният глобален растеж ще се забави.

Преди финансовата криза глобалната икономика бе в състояние да расте устойчиво с около 4 процента годишно. Тази цифра падна до около 3,5 през 2010 г. Сега изглежда, че прагът е 3 процента. Имайки предвид здравето на планетата, по-бавните подобрения в жизнения стандарт ще намалят въглеродните емисии, но по-бавният глобален растеж със сигурност няма да улесни отслабването на геополитическото напрежение.